Все повече държави се отказват от каквото и да било сътрудничество с Кремъл. Причините за това са много, но основната остава непроменена – коварната война не само срещу Украйна, но и срещу целия цивилизован свят.
Нигер е нова жертва на кремълския фюрер. Страната е призована да компенсира украинските провали на Путин.
Нигер, заедно с Мали и Буркина Фасо, е част от така наречената триада от държави, които сравнително наскоро яростно разкъсаха отношенията си с подкрепящата ги на Франция.
На 30 септември 2022 г. в Буркина Фасо местният спецотряд “Кобра” заедно с “Вагнер” извърши военен преврат, сваляйки от власт временния президент на страната Дамиба. Начело на държавата застана командирът на “Кобра”. През 2020 г. аналогичен военен „флашмоб“ с участието на „вагнеровците“ се проведе и в Мали.
Анализаторите смятат, че в Африка Кремъл разработва същите технологии, които на времето използва в Украйна: ако в Мали и Буркина Фасо руснаците постепенно купуваха политици и военни „на едро и дребно“, нещо подобно на „подкрепата“ за Янукович в Украйна, то в Нигер беше приложен кримският сценарий – президентът на страната отказа да отиде в Санкт Петербург на путиновата среща на върха Русия-Африка, и Кремъл реши бързо да го накаже.
Руската медия “Комерсант” писа: „Ако Базум (сваленият президент на Нигер) беше решил от самото начало да участва в срещата на върха в Санкт Петербург, той нямаше да има никакви проблеми.“ Като че ли могат да кажат нещо друго подкремълските медии.
Един от основните рупори на пропагандата, ТАСС, преди дни подписа съответни меморандуми с информационната агенция на Централна Африка (Република Конго), “Нова Зиан” (Зимбабве), НАМПА (Намибия) и “Алжирска пресслужба”. По думите на Путин сътрудничеството с Африка в областта на масовите комуникации може да включва обмен на съдържание, организиране на образователни курсове за журналисти и провеждане на “експериментални събития”.
На същия 27 юли се появи и снимка на лидера на ЧВК Вагнер Пригожин с представител на делегацията на ЦАР.
Едно от тези „експериментални събития“, най-вероятно, се е случило успоредно със срещата на върха – в африканската държава Нигер, където се е състоя военен метеж. В двореца на демократично избрания президент Мохамед Базум се появиха хора, радостно развяващи руски знамена, което беше възторжено отразено от пропагандата.
Още преди 10 години африканските перспективи на Москва изглеждаха обещаващи: от 2014 г. Кремъл официално сключи споразумения за военно сътрудничество с повече от 20 държави на континента, а около 50 бяха „играчи“ на тази руско-африканска среща на върха. Сега повечето държави се опитват да стоят далеч от одиозния стопанин на Кремъл.
Трябва да се отбележи, че “Вагнер” се намират в 80% от африканските страни. „Контролираме повечето минерали на континента. Имаме много незаконни мини. Ние незаконно добиваме 50% от златото и диамантите в Африка“, иронизираше Пригожин. Разбира се, той донякъде преувеличава, но под предлог, че помагат в гражданските войни, неговите наемници са се установили в около 15 страни на континента. Очевидно именно президентите на контролираните от руските наемници държави, са били принудени да се явят на очната ставка с Путин. И луксозната нишка в „срещата на върха“: част от президентите гостуваха лично на Пригожин в неговия луксозен хотел в Санкт Петербург.
Изглежда кремълският диктатор се опитва да реализира имперските си амбиции на африканския континент. Ето един преврат в Нигер, преди това “вагнеровците” сменят властта в Судан, и подобни “упражнения” са по няколко на година. Това Путин нарича “локална многополярност”.
Това, че Москва иска информационно да колонизира Африка, не трябва да учудва никого. Почти всички страни от всички континенти вече се срамуват да кажат открито, че Путин е уважавана политическа фигура, а Руската Федерация е модерна демократична държава. Затова Кремъл е насочил погледа си към най-бедния континент, с цел информационното поглъщане на африканските народи. Това вероятно ще бъде най-големият геополитически успех, който Путин може да си позволи в съвременния свят. И дори там е невъзможно да си представим успех без насилие, което отдавна е “визитна картичка” на руската дипломация.
Дмитро Колев, специално за ФАР
Вашият коментар