Основните проблеми на държавните психиатрични болници (ДПБ) в България са свързани с ниското заплащане и тежката кадрова криза, която вече се е превърнала в катастрофа. Това заяви д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница “Св. Иван Рилски”, пред БТА. Психиатрите от 12-те ДПБ протестираха вчера с искане за увеличаване на възнагражденията с 50%, промяна в категорията на труд от трета във втора, и подобряване на условията на работа. Очаква се днес психиатрите да се срещнат с министъра на здравеопазването доц. Силви Кирилов.
Според д-р Гълъбова, броят на служителите в ДПБ е значително по-малък в сравнение със стандартите в Европа. Тя посочи, че един човек от персонала в ДПБ се грижи за 10-15 пациенти, докато в Европа един човек се грижи за двама до трима пациенти. Поради ниското заплащане, ДПБ трудно привличат нови лекари, психолози, социални работници и медицински сестри. Освен това, липсва охрана, а санитарите се опитват да се справят и с този проблем. Лошите материални условия също представляват предизвикателство за ДПБ.
Финансирането на ДПБ се различава от това на психиатричните отделения в болниците. В България има четири типа структури за стационарно лечение: психиатрични отделения към многопрофилните болници за активно лечение, университетски психиатрични клиники, центрове за психично здраве и държавни психиатрични болници. Само ДПБ не са търговски дружества, което означава, че те не получават субсидии по методиката за субсидиране, използвана за търговските дружества. Търговските дружества получават пари на ден за преминал болен, независимо от диагнозата, което позволява подбор на по-леките случаи. Към ДПБ постъпват най-тежките случаи, включително социални случаи и лица, извършили тежки противоправни деяния.
ДПБ се финансират на исторически принцип, с индексация съгласно инфлацията. Бюджетът им включва две пера – за издръжка и за заплати. Лечебните заведения, които са търговски дружества, получиха 40% увеличение на парите за ден на преминал болен, докато ДПБ получиха 24% за издръжка и 5% за заплати.
Психиатрията е скъпа специалност, изискваща много висококвалифицирани и мотивирани специалисти. Мотивационните стълбове – заплащане и кариерно израстване – са счупени в ДПБ. Пациентите не получават грижи от хора, които се интересуват от тяхното здраве, а в болниците липсват специалисти за арт терапия, трудотерапия и психологично консултиране. Пациентите имат нужда от разходки и спорт, но няма кой да организира тези дейности.
Д-р Венелин Иванов, завеждащ съдебно отделение в ДПБ в Ловеч, сподели, че ако заплатите се повишат, се надява да има повече желаещи млади хора, които да работят като психиатри. В момента половината от медицинските сестри в неговото отделение са пенсионери, а основната им заплата е 1600 лв. Основната брутна заплата на млад лекар в ДПБ е 2000 лв., а санитарите получават минималната работна заплата. Д-р Иванов има 33 години трудов стаж и получава заплата от 2670 лв.
В болницата на д-р Иванов има 190 легла, като съдебното отделение разполага с 40 легла, от които 36 са заети. Съдът изслушва експертизата за здравното състояние на пациентите на всеки шест месеца и решава дали да прекрати, видоизмени или удължи принудителната мярка. Ако пациентите не пожелаят да бъдат диспансеризирани, не се водят на диспансерен учет. Шизофренията е хронично, рецидивиращо и прогресиращо заболяване, което изисква медикаментозна терапия за поддържане на ремисия.
Пикът на шизофренията при мъжете настъпва между 21 и 24 години, а при жените – между 24 и 26 години. Първите симптоми включват промени в поведението, занемаряване на личната хигиена и странни твърдения. Болестта се овладява с терапия и пациентите се изписват с подобрение. Шизофренията засяга около 1% от населението, но има и други психични заболявания, които изискват лечение. Целта на лечението е постигане на медикаментозна ремисия и поддържане на здравословно състояние чрез редовни прегледи и прием на лекарства.
Вашият коментар