Русия направи нова стъпка в политиката си на конфискация на активи на западния бизнес. На 28 септември 2026 г. президентът на Руската федерация Владимир Путин подписа указ за предаването на руските активи на германската търговска група Metro под т.нар. временно управление. Контролът върху бизнеса беше предаден на руската компания „УК Торг РУС“, създадена само няколко седмици преди вземането на решението.
За европейския бизнес този случай има особено значение. Става дума не за малка компания, а за голяма международна търговска мрежа, която в продължение на години работи на руския пазар.
Metro управлява в Русия 91 търговски обекта в 51 региона, в които работят около 9 000 души. За финансовата 2024–2025 г. руският бизнес на групата е реализирал приходи от около 2,6 млрд. евро, а инвестициите в магазините са възлизали на 43 млн. евро.
Контролът беше предаден на ръководителя на руския бизнес на Metro
Особено показателно е на кого именно беше предадено управлението на активите.
Компанията „УК Торг РУС“ е регистрирана на 8 септември 2026 г. Неин генерален директор стана Йоханес Толай — настоящият ръководител на руското подразделение на Metro. Именно на тази структура с указ на Путин бяха предадени корпоративните дялове в основните юридически лица на руския бизнес на Metro.
Формално собствеността на Metro AG върху руския бизнес не е променена. Самата германска група обаче заяви, че след решението на Кремъл вече не упражнява оперативен контрол върху руското си дъщерно дружество.
Именно тази разлика между формалното право на собственост и фактическия контрол е ключова.
За една международна компания активите имат икономическа стойност не само защото са записани в нейния баланс. От значение е кой контролира управлението, финансовите потоци, инвестиционните решения и бъдещето на компанията. В случая с Metro този контрол фактически премина към руска структура.
Това не е единичен случай
Решението за Metro се вписва в значително по-широка тенденция.
През последните години Москва вече прилага механизма на външно или временно управление спрямо активи на западни компании. Сред последните примери са френската Auchan и швейцарската Nestlé. Reuters отбелязва, че от началото на пълномащабната война десетки компании, предимно свързани със страни от ЕС, са попаднали под подобни мерки.
Така за европейските компании, които все още работят в Русия, въпросът вече не се свежда само до избора между „оставане“ и „напускане“. Появява се много по-сериозен проблем: дали компанията изобщо ще може сама да определи момента и условията за своето излизане от руския пазар.
От доброволно излизане към принудителен контрол
След 2022 г. част от европейските компании се опитаха да намалят присъствието си в Русия или да продадат своите активи. В същото време Москва постепенно въвеждаше все по-строги условия за напускането на чуждестранния бизнес.
Сега ситуацията преминава на ново ниво: вместо преговори за продажба на активите държавата може просто да установи контрол върху тях.
Именно затова понятието „временно управление“ поражда сериозни въпроси сред международния бизнес. Формалният временен характер на мярката не гарантира, че собственикът ще може да възстанови фактическия контрол върху компанията.
DW отбелязва, че предаването на активи под временно управление в Русия често се превръща в предпоставка за последваща продажба при условия, определяни от руските държавни органи.
Сигнал към европейските инвеститори
Историята с Metro има значение далеч отвъд един търговски гигант.
За европейските инвеститори тя показва, че дългогодишното присъствие на руския пазар, значителните данъчни приходи, работните места и направените инвестиции вече не са гаранция за защита на собствеността.
Една компания може да продължи да работи, да си сътрудничи с местни доставчици и да изпълнява задълженията си към служителите, но едновременно с това да загуби възможността самостоятелно да управлява собствения си бизнес.
Именно това превръща решението за Metro във важен сигнал за целия европейски корпоративен сектор: в съвременна Русия политическото решение на Кремъл може да се окаже по-силно от формалното право на собственост.
За европейските компании, които все още остават на руския пазар, въпросът вече не е само в рентабилността на подобен бизнес. Необходимо е да се оценява и фундаменталният риск — дали собственикът ще запази правото самостоятелно да се разпорежда със своите активи.
Вашият коментар