Съгласно българския Трудов кодекс, извънредният труд в страната е забранен. Въпреки тази забрана, се наблюдава явление, което е добре познато както в правната област на трудовите въпроси под форма на определени изключения от тази норма, така и в практиката, особено в някои сфери като производство, услуги, транспорт, строителство и образование. Годишният доклад на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) за нарушенията на трудовите права през миналата година посочва, че са били получени множество сигнали от работници, свързани с изпълнението на извънреден труд.
Една от тенденциите, която може да се наблюдава, е да се налагат множество задължения на един работник, при което неговото възнаграждение не се увеличава съответно. Става често, че хората работят дори по време на отпуск или болничен – това е явление, което стана особено ярко по време на пандемията COVID-19, както бе отразено в репортаж на БНР.
В Трудовия кодекс на Република България се дава следното определение на извънреден труд: “Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.”
Този вид труд е разрешен само в определени случаи и в конкретни жизнени обстоятелства, обясни националния секретар на (КНСБ) и специалист по трудово право Величка Микова.
Следва да се отбележи, че този вид труд се позволява при условие, че става въпрос за работа с фиксирано работно време, а не за така наречения ненормиран работен ден, какъвто се прилага например при репортерите.
Законът ограничава и продължителността на извънредния труд – за един работник или служител, той не може да надвишава 150 часа през една календарна година. Този въпрос бе предмет на множество дискусии със социалните партньори и доведе до промени в Трудовия кодекс през 2021 година.
Следващо важно уточнение е, че непълнолетни работници, бременни работнички или служителки, както и работнички и служителки, находящи се в напреднал етап на лечение ин-витро, майки на деца до 6 годишна възраст и майки, които се грижат за деца с увреждания, независимо от техните години, не могат да бъдат налагани да извършват извънреден труд без техното писмено съгласие. Също така, работници или служители, които продължават образованието си без да прекъсват работата си, не могат да бъдат задължавани да изпълняват извънреден труд без техното съгласие, освен ако това не навреди на техното здраве, както е установено в заключение на здравните органи.
Законът налага и задължението на работодателите да поддържат специална книга за запис на извънредния труд. Всички случаи на извънреден труд през календарната година трябва да бъдат записани в тази книга и представени на инспекцията по труда до 31 януари на следващата календарна година. В противен случай се налагат имуществени санкции и глоби.
Извънредният труд трябва да се възнаграждава с повишение на заплатата, което се договаря между работника или служителя и работодателя. Обаче възнаграждението никога не може да бъде по-малко от 50% увеличение, особено ако трудът се извършва при сумирано изчисляване на работното време.
Вашият коментар