В навечерието на Вилнюската среща на върха на НАТО, президентът на The Potomac Foundation проф. Филип Карбер и пенсионираният генерал-лейтенантът на въоръжените сили на Канада Тревър Кадию представиха доклада „Накъде върви стратегията на отношенията между Украйна и НАТО“, в който те повдигат проблема с липсата на стратегия за сигурност на алианса за Източна Европа, и призовават НАТО да формулира фундаментално нова стратегия за сдържане на Русия, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, и документално да потвърди необходимостта от членство на Украйна в НАТО, за прилагането на такава стратегия в Източна Европа.
Авторите на доклада подлагат на конструктивна критика съществуващата стратегия за въоръжаване на Украйна, като я наричат „мека“ и „недостатъчна“ за освобождаването на собствените територии на Украйна. Д-р Карбер и генерал-лейтенант Кадию призовават да бъде предоставено на Украйна цялото въоръжение, което й е необходимо за постигане на целта по деокупация на териториите й, и представят собственотопси виждане от какви оръжия има нужда Украйна за укрепване на конкретни сектори за сигурност и отбрана на страната за постигане поставените задачи.
Guildhall публикува текста на доклада и някои извадки от него.
В доклада са представени пет основни позиции.
Първата – НАТО няма стратегия за сигурност на Източна Европа пред имперските амбиции на РФ, а такава стратегия е необходима. От една страна, тя трябва да се превърне в стратегия за сдържане на Русия и да покаже на Москва безперспективността на нашественическите й амбиции, а от друга страна, в бъдеще да бъде поканена Русия да стане част от новата архитектура на международната система за сигурност.
Втората – Украйна, Финландия и Швеция трябва да станат трите нови центъра на стабилност в Източна Европа, обединявайки в едно цяло северния и южния фланг на НАТО. Срещата на върха във Вилнюс трябва не само да документира потенциала на Украйна за укрепване на сигурността на алианса, но и да признае потенциалните заплахи, които може да причини отказът от използването на този украински потенциал заедно с възможностите на Финландия и Швеция.
Реализирането на потенциала на Украйна за укрепване на сигурността на алианса трябва да бъде изложено във формат на план за последователни действия.
Третата – трябва да бъде ограничена подривната дейност на няколко членове на алианса срещу интересите на колективната сигурност, по-специално дейността на Турция и Унгария. Съответните мерки трябва да включват ограничаване на възможността такива членове да бъдат част от военното командване, да участват във военни учения и да обменят разузнавателна информация.
Четвъртата – политиката на НАТО за ядрено възпиране е отслабена предвид значителното военно ядрено доминиране на Русия, което се изразява във видовете и броя на модернизираните ядрени оръжия и средствата за тяхното доставяне.
Петата – безрезултатна военна кампания в Украйна може да не повлияе на стабилността на режима в РФ, а заплахата за източния фланг на НАТО ще остане в продължение на дълги години, независимо дали сегашният режим ще остане или ще се трансформира в по-либерален.
Наред с укрепването на северния, източния и южния фланг на НАТО, в перспектива трябва да се подготви възможност за Русия да стане част от западната цивилизация, по-специално да стане член на международната система за колективна сигурност, след прекратяването на огъня и изтеглянето на войските й от територията на Украйна
Стратегия за въоръжаване на Украйна. Авторите на доклада посочват редица проблемни аспекти в съществуващия формат на военно-техническа помощ и на действащия режим на санкции. Според тях днес Украйна не разполага с достатъчен военен потенциал, за да освободи окупираните си територии, а продължителният характер на войната, заедно с перспективата Русия да възстанови собствения си военно-технически потенциал, представляват сериозна заплаха. Украйна трябва да получи достатъчно количество оръжие, за да освободи окупираните си територии.
Експертите подчертават, че Западът трябва да промени стратегията си за въоръжаване на Украйна, отказвайки се от досегашния „мек“ подход, и незабавно да достави всички необходими бойни системи, да повиши потенциала на армейските командвания, и да увеличи обема на тренировъчните програми. В противен случай Украйна може да загуби потенциала да освободи собствените си територии.
Д-р Филип Карбер и пенсионираният генерал-лейтенант от канадските въоръжени сили Тревър Кадию излагат собствената си визия за видовете оръжия, необходими на Украйна за постигане на целта за освобождаване на суверенните й територии.
Първо – защита от въздушни удари и масирани ракетни атаки. Възможност да се атакуват ключови цели на територията на РФ. За това е необходимо:
- Далекобойни ракети ATACAMS.
- Допълване към наземните ПВО системи на многоцелеви изтребители F16, F18 Hornet с возможностза поразяване на надводни цели и изтребители F-15E Strike Eagle за придобиване на господство във въздуха и прихващане на ракети. Силите за отбрана на Украйна имат нужда и от самолет за ранно откриване на въздушни цели от типа E-2C или Hawkeye-2000.
- Щурмова авиация, самолети от типа A-10 Warthog и AAH-64C Apache за подкрепа на контранастъплението.
- Създаване на нова високоешалонирана система за противовъздушна отбрана. Критичната инфраструктура на Украйна, цивилното население и сухопътните сили остават силно незащитени и уязвими. Необходимо е: пасивна система за наблюдение (от типа Vera-NG) и многофункционални радари за ранно откриване (например американски многоцелеви радари от типа AN/TPY-2 и TPS-77, шведският Giraffe 4a или френският Ground Master 200).
- Силите за противовъздушна отбрана на Украйна трябва да бъдат подсилени с допълнителни системи за прихващане на заплахи от близко разстояние (от типа AN/TWQ Avenger), от среден диапазон (US Patriot и/или Италия/Франция; SAMP-T) и на голямо разстояние (например US THAAD и израелската David’s Sling).
- Противодействие на дронове. В допълнение към кинетичните системи с лазерно насочване от типа SAIC и Northrop-Grumman Agnostic Gun Trucks, е необходимо да се разположи в Украйна експериментални оръжия с насочена енергия за борба с дронове от типа Eprius’ High-Power Microwave Leonidas.
- Системи за радиоелектронна борба. На Украйна й трябват тактически портативни системи от типа ТСІ-903-ІІ-40, както и средства за РЕБ от типа на турския Koral, за да покрие сериозната празнина в противодействието на възможностите на РФ за радиоелектронна борба.
Второ – осигуряване на механизираните сухопътни войски с оперативни запаси.
- Западните съюзници трябва да възстановят украинските маневрени формирования, включително да увеличат доставките на боеприпаси, резервни части, специален инструментариум и други бойни материали. След това партньорите трябва да поемат придвижването на изискването за замяна на поне 25% от механизираните части на Украйна ежегодно.
Трето – укрепването на устойчивостта на частите на териториалната отбрана е от ключово значение поради големите загуби на редовната армия, и като следствие промяна в характера на първоначално възложените ТРО задачи на:
- обезпечаване на регионална териториална отбрана в сътрудничество с местните власти, основно за защита срещу наземна инвазия и атаки срещу градовете.
- редовно участие в провеждането на сухопътни операции.
- защита на стотици километри от границите на Украйна, по-специално с Беларус и Приднестровието
Успехът на такава концепция за използване на силите на ТРО зависи от ресурсната подкрепа, необходима за задържане на позициите в дадените направления. Западът трябва да предостави на силите на териториалната отбрана високомобилни превозни средства и да въоръжи екипажите им (включително леки/тежки картечници, противотанкови системи, мобилни системи за противовъздушна отбрана и баражиращи боеприпаси), комуникационни системи и системи за нощен бой.
Четвърто – да осигури устойчивостта на Украйна. Западът трябва да помогне на разузнаването на Министерство на отбраната на Украйна в събирането, обработката и обмена на разузнавателна информация за противника й. Необходима е и помощ в работата на разузнавателните структури за осигуряване устойчивостта на населението в условията на дългосрочен конфликт.
Пето – оказване на помощ за непрекъснатото обучение и развитие на военнослужещите и интегрирането им в общовойскови бригади с цел попълване на загубите. Инициативата за подпомагане на сигурността в Украйна (SAG-U) трябва да продължи работата си в посока стандартизиране на всички обучителни курсове на военните.
Припомняме, че срещата на върха на Северноатлантическия алианс (НАТО) ще се проведе на 11-12 юли в столицата на Република Литва Вилнюс.
Източник: Информационна агенция GuildHall
Вашият коментар