Асоциацията на овощарите в България настоява за включване на сливите и десертното грозде в основната група на плодовете за обвързано подпомагане. Те искат тези плодове да получат същата ставка на подпомагане като останалите плодове. Също така, асоциацията предлага отпадане на подпомагането за плодове и зеленчуци в планински райони, за да се насочат повече финансови средства към основната група плодове.
Въпреки че Министерството на земеделието, храните и горите разбира техните искания, има други браншови организации, които застъпват обратната позиция – да се запази подпомагането за планински плодове и зеленчуци. По последни данни, това подпомагане ще продължи, но с намален бюджет, според Живка Гроздева, член на Управителния съвет на асоциацията.
“По отношение на екосхемите, подпомагането за овощарите е равно на разходите, които произтичат от поемането на ангажимента. Затова интересът на производителите на плодове към екосхемите е много нисък. Те кандидатстваха по три екосхеми, но бюджетът им трябва да се увеличи. Поискахме овошките да бъдат включени в екосхемата за разнообразяване на земеделските култури. Получихме потвърждение от МЗХ, че това вероятно ще може да се направи за следващата година. Предлагаме също така да отпадне екосхемата за поддържане на горското биоразнообразие или да бъде намален бюджетът ѝ, защото там ставката е доста висока“, посояи тя.
Едно от несъразмерните изисквания, според Гроздева, е налагането на условие за предоставяне на документ от агроном, потвърждаващ плододаващостта на насаждението, след като производителите вече предоставят документи за реализираната продукция. Асоциацията призовава за опростяване на административната тежест и процедурите, което ще облекчи стреса на земеделците и ще им позволи да избегнат санкциите.
Същите искания към министерството изразява и Българската агрохранителна камара, според председателката на Националния съюз на градинарите в България, Мариана Милтенова. Тя подчертава, че забавянията при обработка на заявленията през 2023 г. са довели до риск от неизползване на субсидии от Стратегическия план.
2023-та година е изключително тежка за овощарите поради екстремното осланяване и измръзвания през март месец. Някои производители съобщават за нулев добив. Според Милтенова, картина в бранша имаше такъв изглед през тази година: “При прибирането на реколтата имаше непрестанни дъждове, което също оказа негативно влияние. С 30 процента са по-ниски добивите в някои райони, в други части на страната нямаше измръзвания, някои производители успяха да си продадат продукцията за преработка, а заради екстремните жеги през август зеленчуците буквално се свариха по полетата”. Въпреки високите цени на продукцията, те не са достатъчни, за да покрият разходите на земеделците.
Български праскови започнаха да се появяват през месец юни, но в малко количество, особено в региона, известен като “прасковения район” – Сливенско, според Живка Гроздева. Тя обяснява, че този проблем засяга цялата верига, включително и производителите на преработени продукти. Въздействието се отразява и на пазара на свежи плодове, като цените им са съществено по-високи в сравнение с миналата година – поне с 50%. Цените на праскови и нектарини, предоставени от производителите, варират в зависимост от качеството и размера им и струват от 1,20 лв. до 1,80 лв. Живка Гроздева подчертава, че цените на гръцките праскови и нектарини не са значително по-ниски. За сините сливи, цените са повишени с около 30-40 процента.
В заключение, овощарите все още не са получили обезщетенията си за измръзванията на овощките през март.
Вашият коментар