На 2 април 1821 година е роден българският революционер Георги Раковски, известен и като Георги Сава Раковски. Той е основоположник на организираната национално-революционна борба за освобождаването на България, демократ, публицист и журналист.
Раковски учи в килийното училище в родния си град и постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. През 1837 година заминава за Цариград, където продължава образованието си и се включва в борбата за църковна независимост.
През лятото на 1841 година Раковски напуска Цариград и заминава за Браила, където се готви за бунт. Там става учител по гръцки и френски език и участва в Браилския бунт, за което е осъден на смърт, но успява да избяга и се установява в Марсилия.
След завръщането си в Котел, Раковски участва в борбата на местните еснафи против чорбаджиите и е арестуван, прекарващ две години в цариградски затвор. Излизайки на свобода, той продължава своята революционна дейност.
През 1854 година организира чета и броди из Източна Стара планина, като прави опит да се свърже с руските войски. През следващите години се установява в Букурещ, Нови Сад и други места, където продължава да издава вестници и книги и да се занимава с революционна дейност.
През 1858 година преминава в Руската империя, където се занимава с издаване на вестници и книги, но неговите радикални възгледи предизвикват недоволство и е уволнен от позицията си.
Със съдействието на Одеското българско настоятелство Раковски прави неуспешни опити за започване на издаване на български вестник в Одеса и публикува етнографска книга през 1859 година.
През есента на 1860 г. Георги Раковски се премества в Белград, столицата на Сръбското Княжество, където продължава своите исторически изследвания. Тук започва издаването на вестник “Дунавски лебед”, който обсъжда различни политически, просветни и икономически теми, както и въпроси свързани с църковно-националната борба и единството на българския народ.
През този период започва и последното значително преселване на българи в Украйна, инициирано от руските дипломатически представителства, засягайки главно районите на Видин, Белоградчик и Лом. Раковски започва енергична кампания срещу това обезбългаряване на региона и през 1861 година публикува брошурата “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, в която остро критикува руската политика. Той води кореспонденция по въпроса с общественици като Пандели Кисимов и Кръстьо Пишурка и публикува десетки статии във вестника си срещу преселването и за тежките условия на българите в Руската империя. В резултат на кампанията му бежанската вълна затихва бързо.
През 1861 година Раковски изготвя “План за освобождението на България” и “Статут за едно Привременно българско началство в Белград”. Тези документи представляват нов етап в идейното му развитие, като предлагат създаването на “ръководен център на борбата” и организирането на българска армия, която да предизвика въстание в България. През юни 1862 година се създава Първата българска легия в Белград, като част от този план. Легията участва в битките за белградската крепост Калемегдан, но е разпусната след нормализирането на отношенията между Сърбия и Османската империя, което разкрива слабостите в плана на Раковски.
През пролетта на 1863 година, със съгласието на сръбското правителство, Раковски предприема мисия в Атина и Цетина, където обсъжда възможностите за балкански съюз. Неуспехът на тази мисия го кара да се върне в Букурещ, където издава вестник “Бъдущност” и се опитва да създаде българско-румънски съюз. Той издава и списание “Българска старина” през 1865 година, което бележи края на неговата революционна дейност.
През края на 1866 година Георги Раковски сформира “Върховно народно българско гражданско началство”, което се явява като Тайният централен български комитет (ТЦБК). ТЦБК има за цел да координира, организира и изпраща чети в поробената България, с цел да сложи край на безредието, причинено от неконтролирания приток на такива чети в българските земи.
През 1866 година Раковски отново посещава Русия, като прекарва време в различни места като Кишинев, Киприяновски манастир и Одеса, и преминава през българските колонии в Южна Бесарабия. Целта му е да събере пари за организиране на въоръжени чети и да подготви участието на бесарабски българи в тях. Натискът на руската полиция в Одеса обаче му затруднява намерението да събере необходимите средства.
На 1 януари 1867 година ТЦБК издава “Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято”, където се определят организационните принципи на четите, както и правата и задълженията на четниците. Раковски е убеден, че чрез добре организирани чети народът ще бъде подготвен за борба и ще постигне своята освободителна цел.
През пролетта на 1867 година четите на Панайот Хитов и Филип Тотю са прехвърлени. На 9 октомври същата година Георги Раковски почива от туберкулоза.
Вашият коментар