Той е роден в Украйна, живял е в Израел и Западна Европа, а по-късно започва да работи за руското разузнаване. Воден от пари и идеологически убеждения, той събира информация за украински военни, помага за осуетяването на плановете на чуждестранни доброволци и се опитва да организира диверсия. Разкриват го заради снимка, която забравя да изтрие от телефона си.
Олександър не смята себе си за най-добрия шпионин на Русия. Напротив, той признава собствената си грешка. Но не съжалява, че е помагал на държава, която води пълномащабна война срещу Украйна. Единственото, за което съжалява, е, че е оставил в телефона си снимка, която е помогнала за разкриването на дейността му.
„Не казвам, че съм добър шпионин. Хванаха ме“, казва той по време на разговор в украински затвор.
Той е на 42 години. Роден е в Украйна, като дете се премества в Израел, служи в израелската армия, а по-късно живее в Западна Европа. Въпреки това застава на страната на Москва, убеден, че Русия олицетворява истината и че влиянието ѝ в Източна Европа трябва да бъде възстановено.
Историята му показва как руското разузнаване може да използва личните убеждения, финансовите затруднения и социалните връзки, за да вербува агенти. Тя напомня и че дори във война, в която все по-голяма роля играят дроновете, сателитното разузнаване и цифровите технологии, човешкото шпиониране остава опасен инструмент.
От смените в McDonald’s до работата за руското разузнаване
Преди да започне сътрудничеството си с руските специални служби, животът на Олександър не се развивал особено успешно. Той работел в McDonald’s, но не искал да продължава да се издържа с работа на смени в ресторант за бързо хранене.
Когато във Франция към него се обръщат двама руски оперативни служители с предложение за платена шпионска работа, той приема.
По думите на Олександър в началото руснаците действали предпазливо. Задавали му прости въпроси, наблюдавали поведението му и се опитвали да разберат какво го мотивира.
Отговорът бил идеологически.
„Преди всичко исках да бъда на страната на истината. За мен Русия е истината. Така че смятам себе си за част от руския свят“, обяснява той.
Олександър разказва, че по-голямата част от семейството му живее в Русия. По думите му животът в Израел и Западна Европа го карал да се чувства отчужден. Искал да се върне към корените си.
Подобни връзки могат да бъдат полезни за руските специални служби. Експерти по разузнаване неведнъж са обръщали внимание на използването на лични контакти, политически убеждения и обща идентичност при търсенето на потенциални агенти в чужбина.
Първоначалните задачи на Олександър били сравнително прости. Той трябвало да събира компрометираща информация за западни политически и бизнес фигури. Част от работата си вършел чрез обикновени търсения в интернет, а друга част — като наблюдавал хората и установявал къде живеят.
Веднъж му възложили да намери компрометиращи материали за бизнесмен. Не успял да открие нищо уличаващо: мъжът декларирал доходите си пред данъчните власти, нямал очевидни скандали в личния си живот и спазвал обичайния си семеен график.
„Честно казано, такива хора ме дразнят“, отбелязва иронично Олександър.
По думите му получавал около 5000 евро месечно. За човек, който изпитвал трудности да си намери стабилна работа, това била значителна сума.
Войната промени характера на задачите му
След началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. дейността на Олександър придобила ново измерение.
Той се присъединил към група във Facebook, в която общували чужденци, заинтересовани от присъединяване към украинската армия. Самият той не станал военнослужещ, но постепенно спечелил доверието на хора, които се подготвяли да воюват на страната на Украйна.
По време на пътуванията си до Украйна се срещал с чуждестранни доброволци, разговарял с тях и се опитвал да научи колкото се може повече за дейността им.
Събраната информация предавал на руската страна. Става дума за местоположението на украински военни, планирани бойни операции и лични данни на войници.
По думите на Олександър информацията, която предавал, е допринесла за смъртта на военнослужещи. Не е възможно всички негови твърдения да бъдат проверени независимо, но части от разказа му могат да бъдат съпоставени с украински съдебни документи и изявления на представители на властите.
Той твърди също, че във Франция подмамил няколко потенциални чуждестранни доброволци да попаднат в ситуация, довела до автомобилна катастрофа, след която те били арестувани. В резултат плановете им да се присъединят към украинските сили били осуетени.
Този случай — ако описаните от него обстоятелства отговарят на истината — показва, че дейността на агентите може да надхвърля значително събирането на информация. Тя може да влияе върху придвижването на хората, техните решения и възможността им да участват във военни операции.
За европейските държави това е особено важен аспект. Руската разузнавателна дейност не се ограничава до територията на Украйна: установяването на контакти, вербуването и подготвителните действия могат да се извършват във Франция и други европейски държави.
Опасната страна на доверието
Олександър разказва, че изпълнявал задачи повече от две години. Той не само събирал информация, но и се опитвал да влияе върху решенията на хората, с които се запознавал чрез онлайн общности.
Именно доверието се превърнало в един от основните инструменти на работата му.
В групите, в които чужденци обсъждат службата в украинската армия, новите участници могат да изглеждат като съмишленици, които просто искат да помогнат. Общуването постепенно се премества в лични съобщения, а обикновените разговори могат да разкрият информация за личния състав, придвижването на войските и плановете им.
Самият факт, че някой общува с непознат или участва в онлайн група, обаче не е доказателство за шпионаж. От значение са конкретните действия, характерът на събраните данни и на кого и с каква цел се предават те.
Историята на Олександър показва колко трудно може да бъде разграничаването на истински доброволец от човек, който се опитва да проникне в среда, основана на доверие.
Мисията, която приключи на контролно-пропускателен пункт
На 10 септември 2024 г. Олександър се отправил към Северна Украйна, в Харковска област, близо до руската граница. В сивия му автомобил Citroën имало кутия с патрони за пистолет и други вещи, свързани със задачата му.
По думите му трябвало да убеди чуждестранни доброволци да участват в диверсионна операция, която всъщност била капан.
Този път обаче самият той попаднал в капана.
На контролно-пропускателен пункт военен го помолил да покаже телефона си. Олександър бил забравил да изтрие съобщението до руския си ръководител. При проверката била открита и снимка на паспорта на украински военнослужещ, която той бил изпратил на руската страна.
Това се превърнало в решаващо доказателство за дейността му.
Олександър не скрил раздразнението си от военния, който проверил телефона му. Според него служителят се намесил там, където не трябвало.
„Завря си носа там, където не му беше работа“, казва бившият агент.
Тази реакция разкрива много за начина му на мислене. Той продължавал да възприема себе си като човек, изпълнявал задача, а разобличаването си — като неблагоприятен обрат на събитията. Изглеждало, че грешката, довела до ареста му, го тревожи повече от последиците от предаването на военна информация на противника.
По-късно Олександър се признал за виновен пред украински съд по обвиненията срещу него, сред които и държавна измяна. Той останал в затвор № 122 в централната част на Украйна.
Руското разузнаване: от професионалисти до агенти срещу малки суми
Олександър е само един от различните типове хора, които руските специални служби привличат към разузнавателна дейност.
Според Виктор Ягун, бивш заместник-ръководител на украинската служба за вътрешна сигурност, подобни агенти могат условно да бъдат разделени на няколко категории.
В единия край на спектъра са професионалните разузнавачи, чиято дейност се планира и контролира внимателно. Те рядко биват разкривани, а залавянето дори на един такъв агент може да представлява значителен успех за контраразузнаването.
В другия край са хората, които се вербуват чрез интернет срещу сравнително малки суми. Това могат да бъдат хора с криминално минало, финансови затруднения или недоволни военнослужещи, готови да изпълняват задачи срещу възнаграждение.
Между тези две крайности се намират агентите, мотивирани не само от парите, но и от политическите си убеждения.
Изглежда, че Олександър принадлежи именно към тази категория. Той подкрепял стремежа на Москва да възстанови контрола си над Украйна и да засили руското влияние в Източна Европа.
Шон Висвесер, бивш служител на ЦРУ, който е прекарал значителна част от кариерата си в работа на постсъветското пространство, сравнява агентите от по-ниско ниво с дронове: набирането им е сравнително евтино, а загубите могат да бъдат компенсирани чрез привличането на нови изпълнители.
Това сравнение подчертава една от най-неприятните особености на съвременното разузнаване: агентът не е задължително да има професионална подготовка, за да причини сериозни вреди. Понякога е достатъчно да има достъп до хора, готови да му се доверят.
Защо тази история е важна за Европа
По данни на Евгений Пикалов, заместник-министър на правосъдието на Украйна, в украинските затвори са били задържани 2570 души, определени от него като руски шпиони. Според оценката му 99 процента от тях са били украински граждани.
Тези цифри трябва да се разглеждат като твърдение на украински представител, а не като независимо потвърдена статистика. Въпреки това те показват мащаба на проблема, пред който е изправено украинското контраразузнаване по време на войната.
Олександър има украинско и израелско гражданство. Според Пикалов той е бил единственият задържан агент от тази категория с подобно съчетание на гражданства.
Биографията му показва и защо трансграничните връзки могат да бъдат важни за разузнаването. Човек, който е живял в различни държави, говори няколко езика, има международни контакти и може да се придвижва между страните без особено подозрение, потенциално е в състояние да събира информация от различни среди.
За Европа това означава, че сигурността не се свежда единствено до защитата на държавните институции или военните обекти. Важни са също сътрудничеството между контраразузнавателните служби, обменът на информация между съюзниците и способността да се разпознават опитите за използване на цивилни контакти за събиране на данни.
Борбата с шпионажа обаче не трябва да се превръща в подозрение към цели национални или езикови общности. Руският произход, говоренето на руски език или животът в чужбина сами по себе си не доказват сътрудничество със специалните служби. От значение са доказуемите действия на конкретните хора.
„Победата обича подготовката“
По време на разговора в затвора Олександър се държал уверено. Искал историята му да стане публично известна и не криел гордостта си от сътрудничеството с руското разузнаване.
Той също така многократно попитал дали журналистът наистина представлява The New York Times. Предполагал, че публичността може да привлече вниманието на Москва и да увеличи шансовете му да бъде включен в списък за размяна на затворници.
На дясната му ръка имало татуировка с латинския надпис Amat victoria curam — „Победата обича подготовката“.
Тази фраза би подхождала на професионален разузнавач, който подготвя операция с години, предвижда рисковете и контролира всеки детайл. Но Олександър допуснал грешка, която провалила плановете му.
Той забравил да изтрие снимката.
„Ако можех да се върна назад във времето — каза той, — единственото нещо, което бих променил, е да изтрия тази снимка.“
Олександър остава зад решетките. Той не изразява съжаление за това, че е помагал на Русия, и не се отказва от убежденията си.
Историята му не е просто разказ за един неуспешен шпионин. Тя напомня, че в съвременната война достъпът до информация може да бъде не по-малко важен от достъпа до оръжие. А за онези, които се опитват да превърнат доверието на хората в инструмент на разузнаването, понякога решаваща се оказва не сложна контраразузнавателна операция, а една обикновена проверка на телефона.
Вашият коментар