На 14 септември православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен – празник, известен в българската народна традиция като Кръстовден. Денят бележи прехода от лятото към есента и е свързан с редица обичаи, земеделски дейности и вярвания, запазени през поколенията.
В народния календар Кръстовден се свързва със започването на есенните работи, сеитбата на зимните култури и подготовката за гроздобера. Според старите поверия до този ден гроздето все още не е напълно узряло, поради което на някои места празникът е познат и като Гроздоберник. Тогава започва и подготовката на съдовете и кошниците, необходими за прибирането на гроздето.
Сред характерните обичаи е приготвянето на специална Кръстова пита, известна и като кръсташка. Тя традиционно се меси от най-възрастната жена в семейството и се украсява с кръст. След като всички се съберат около празничната трапеза, хлябът се разчупва с наричания за здраве и благополучие, както и за предпазване от болки в кръста.
Според народните представи след Кръстовден Слънцето постепенно поема своя път към зимата. Денят започва да намалява, нощта се увеличава, а времето постепенно се застудява. Вярването е свързано и с ритуалните думи при разчупването на обредния хляб: „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“.
Кръстовден има важно място и в православната църковна традиция. На този ден Светият кръст се изнася и поставя в средата на храма, където вярващите му се покланят. Празникът е сред четирите дни в годината, в които православните християни извършват поклонение пред Светия кръст.
Денят е свързан и със строг пост. Според народните обичаи на Кръстовден се избягват червените храни, сред които червени чушки, домати, репички и червени ябълки. Традиционната трапеза е постна и включва сезонни плодове и ястия като грозде, печена тиква, обреден хляб и други постни храни.
На 14 септември имен ден празнуват Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо и Ставри.
Вашият коментар