През май месец статистиката отчете дефлация, като хранителните продукти бяха сред тези, които се поевтиниха. Най-значителното поевтиняване се отбеляза при чушките с 18.5%, краставиците с 16.8%, доматите с 12.7%, яйцата с 5.5%, олиото с 2.4% и прясното мляко с 2%.
Въпреки това, някои стоки продължават да поскъпват. Морковите и цвеклото се увеличават със средно 11.1%, ябълките с 5.9%, зелето с 4.7%, колбасите с 4%, каймата с 2.6%. Брашното и оризът поскъпват със средно 1.6%, сиренето с 1.1%, маслото с 1.2%, а бирата с 3.5%.
Сред нехранителните стоки двуцифрено поевтиняване се отчита при международните полети (17.4%), централното газоснабдяване (15.9%), метанът (11.3%) и пропан-бутанът (11.1%). Хотелите предлагат стоки със средно 7.7% по-ниски цени, при праховете за пране спадът е 2.1%, а при книгите – 2%. Масовият бензин А95Н е по-евтин с 0.8% спрямо април.
Съществуващото поскъпване на суровините, които са основен фактор за инфлацията в глобален мащаб, започна през май 2020 година след първите месеци на пандемията. Възходът на пазара на суровините има циклична природа, продължава по-дълго време в сравнение с предишни периоди, коментира Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в “Елана трейдинг”.
Той посочва периода между 1999 г. и 2008 г., когато индексът на суровините на Bloomberg нарасна с над 200%. Това се дължеше на силния растеж на търсенето в Китай, докато спадът бе резултат от новите технологии в добива на нефт (петролната индустрия) и по-достъпното капиталово финансиране. Въпреки че централните банки не могат да “принтират” суровини, те създадоха условия за повече проекти в сектора с ниска изисквана доходност, с цел добив на повече суровини на по-ниски цени. Сега, при наличието на инфлация, която прави тези проекти нерентабилни, цените на суровините продължават да се повишават.
Вашият коментар