Държавата възнамерява да финансира второ и следващо висше образование в приоритетни направления и защитени специалности, според внесен законопроект за изменение на Закона за висшето образование. Това означава, че повече средства на данъкоплатците ще бъдат насочени към подпомагане на “вечни студенти” и лица, желаещи да сменят кариерата си, за сметка на останалите. Каква е целта на тази инициатива?
Българските държавни висши учебни заведения отдавна се сблъскват с трудности при запълването на своите капацитети. Статистическите данни показват, че броят на завършилите средно образование е приблизително равен на броя на обявените места за студенти, което означава, че за всеки завършил ученик има поне едно място в университет. В действителност обаче, част от младежите предпочитат да започнат работа веднага, а друга част избират да получат висше образование в чужбина. Поради това някои университети се намират в конкурентна среда за привличане на студенти и съответно за получаване на финансиране. Предложените промени целят да осигурят допълнителни студенти, за които държавата да поема разходите.
Въпреки това, липсват точни данни за броя на тези студенти, като нашите прогнози сочат, че те няма да окажат значително влияние върху цялостното финансиране на висшето образование в България. Проблемът не е само финансов, но и свързан с неправилното стимулиране на дейности, които надхвърлят концепцията за “публично благо”. Ако има известен аргумент за държавна подкрепа на първото висше образование, то за второто, третото и т.н., такъв аргумент липсва.
Какви са финансовите данни за държавните университети във връзка с предложението за финансиране на допълнителни висши образования?
За 37-те държавни университета, държавата доплаща по около два лева за всеки лев събрана такса. След 2021 година общите разходи надхвърлят един милиард лева, като нарастват с между 7 и 16% годишно. Собствените приходи на държавните университети обаче не растат със същото темпо, което води до увеличено субсидиране от данъкоплатците. Студентите по държавна поръчка получават допълнителни облекчения като стипендии, достъп до жилища с нисък наем, облекчения за храна и други услуги, които също се покриват от данъкоплатците. Първоначалният Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование включваше предложение второто и следващите висши образования да бъдат по държавна поръчка само ако студентът се запише в приоритетно направление и защитена специалност. Бихме искали да видим истински образователни приоритети, като например дефицитни специалисти или такива, важни за пазара на труда, за които държавата да полага целенасочени усилия. В момента списъкът на приоритетните направления включва над 70% от всички направления, което противоречи на концепцията за приоритет.
Обобщено, ще се стремим да запълним свободните места, плащайки за обучение в почти всяко направление, за сметка на всички нас, вместо да намалим броя на университетите чрез оценка на качеството на предоставяната услуга. Може би пазарният механизъм би бил по-ефективен в отсяването на качественото висше образование и решаването на настоящите проблеми?
Вашият коментар