На 26 юли Съветът НАТО-Украйна проведе второто си заседание по повод оттеглянето на Русия от „зърненото споразумение“ и нейните атаки срещу южните райони на Украйна. Изявление след срещата е публикувано на сайта на НАТО. Отбелязва се, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг е свикал срещата по искане на украинския президент Володимир Зеленски.
В изявлението членовете на НАТО осъждат решението на Русия да се оттегли от „зърнената сделка“ и нейните преднамерени опити да спре украинския селскостопански износ, от който зависят стотици милиони хора по света. „Съюзниците също така осъдиха неотдавнашните руски ракетни удари срещу Одеса, Миколаив и други пристанищни градове, включително и циничния удар на Москва с дрон срещу украински склад за зърно в дунавския пристанищен град Рени, съвсем близо до румънската граница“, се казва в изявлението. От Алианса посочват още, че новата зона на повишена заплаха от страна на Русия в Черно море засяга и изключителната икономическа зона на България, и е “създала нови рискове от ескалация, както и сериозни препятствия за свободата на корабоплаването”.
Генералният секретар Йенс Столтенберг заяви, че действията на Русия създават значителни рискове за стабилността на Черноморския регион и подчерта, че Алиансът повишава бдителността си и остава готов да защитава всеки сантиметър от територията си от всякаква агресия. „НАТО ще засили наблюдението и разузнаването в региона на Черно море, включително чрез морски патрулни самолети и дронове“, се казва в изявлението.
Целта на Русия е очевидна – да лиши света от украинската продукция, създавайки по този начин глобална продоволствена криза. Само за последните 9 дни в резултат на руски атаки бяха повредени и частично унищожени 26 обекта на украинската пристанищна инфраструктура и 5 граждански кораба. Руснаците ограничават корабоплаването в района на временно окупирания Крим и в близост до териториалните води на България. С това Руската Федерация фактически блокира движението на кораби в посока морските пристанища на Украйна.
Светът трябва да действа бързо и решително. Не бива да се допуща блокада на Черно море от руските войски. Това може да доведе не само до загуби за украинската икономика, но и до сериозна продоволствена криза в света, особено в такива хуманитарно чувствителни региони като Африка и Азия. Необходимо е да се обсъдят възможните начини за противодействие на циничните атаки на агресора и възпрепятстването на свободното търговско корабоплаване. Необходимо е също така да изразим уважение към Алианса за решението да засили разузнавателната си дейност в Черно море. Очаква се това да помогне за стабилизиране на ситуацията със сигурността в региона, и да създаде условия за възстановяване на нормалната работа на украинските пристанища.
Но стават известни и други фактори от морската блокада на РФ. В опита си да блокира черноморския „зърнен коридор“, Москва заплаши да атакува всеки кораб, който се насочва към украинските черноморски пристанища. Подобна стратегия няма да донесе ползи на РФ и ще създаде сериозни заплахи и за световния пазар на нефт.
Русия е вторият износител на суров петрол в света и най-големият доставчик на петролни продукти. Около половината от този износ се транспортира с танкери през Черно море. Тези петролни танкери попадат под риска да бъдат атакувани от въоръжените сили на Украйна. В отговор на „обещанието“ на Кремъл да атакува кораби, пътуващи за украинските пристанища, Киев също заяви, че ще превърне в мишена руските кораби. Всъщност Кремъл отваря кутията на Пандора, от която ще пострада и самият той.
Днес световните медии пишат, че подобни изявления създават опасност от прекъсване на корабоплаването в Черно море. Ако петролен танкер стане мишена или дори ако тарифите за корабоплаване в Черно море и застрахователното покритие се повишат, цените на петрола ще се повишат. От друга страна, Белият дом предупреди, че Руската Федерация вероятно ще планира операция под „фалшив флаг“: да атакува цивилни кораби, обвинявайки Украйна. И тъй като военният шантаж не е много ефективен, Кремъл обмисля да подкупи Турция.
Москва предлага на Анкара вместо украинско зърно да й доставя руско – с голяма отстъпка. Уловката е, че получател ще бъде турската хранителна индустрия, която ще го преработва в брашно и ще препродава готовия продукт на африканските страни. По същество Кремъл предлага подкуп под формата на милиарди печалба на цяла индустрия. Преговорите между двете страни продължават и то твърде дълго.
Съдбата на украинския зърнен коридор зависи не само от Ердоган, има ги и държавите от ЕС, и ООН. Но, честно казано, тя зависи много осезаемо от турския президент. Затова си струва да проследим приключването на преговорите между Анкара и Москва, а заедно с това светът ще разбере към кои ценности гравитира повече турският лидер: към търговските или демократичните.
Дмитро Колев, специално за ФАР
Вашият коментар