България празнува Деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура.

Днес България отбелязва Деня на светите братя Кирил и Методий, както и празника на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност.

На 24 май е официален празник, съгласно промените в Кодекса на труда, приети от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.

За първи път празникът в чест на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се чества в епархийското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Пловдив на 11 май по стар стил през 1851 г., по инициатива на Найден Геров.

С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. 24 май се утвърждава като църковен, училищен и общонароден празник. След 1969 г. Българската православна църква отбелязва Деня на светите равноапостолни Кирил и Методий на 11 май.

Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 44-ото Народно събрание на 9 декември 2020 г., 24 май се чества като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. Тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.

С въвеждането на глаголицата започва голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий.

Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език най-важните богослужебни книги – Изборното евангелие, Хризостомовата литургия, Служебника, части от Псалтира и Требника. С това се поставят основите на старобългарския литературен език.

През 863 г. Кирил и Методий заминават за Моравия по покана на княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. братята отиват в Рим да защитят делото си пред папата, където Кирил блестящо убеждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква “Св. Марина” е отслужена литургия на славянски език.

Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата “Св. Климент”.

Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Дейността на Кирил и Методий е съхранена и продължена от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.

Още в ранното средновековие, 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, тъй като тяхното апостолско дело ги обединява в едно и ги прави равни по достойнство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ние сме в социалните мрежи

Теми