На 9 юли се отбелязват 173 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. В тази връзка Столичната библиотека организира изложбата “Из бележника на поета”, където се представят уникални първи издания на произведения на Вазов, биографични книги за него, редки екземпляри с автографи и посвещения, както и част от личните библиотеки на д-р Константин Стоилов, Кирил Христов, Петко Тихолов и Васил Пундев.
Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в гр. Сопот в семейството на богатия търговец Минчо Вазов. Първото му публикувано стихотворение “Борът” вижда светлината на дневния ред през 1870 година в списание “Периодическо списание”. Въпреки че майка му, Събка Вазова, подкрепя писателската му кариера, баща му искал да го направи търговец. Затова през 1870 г. Иван Вазов е изпратен при чичо си в Румъния. Несъгласен с това решение, една вечер той избягва в Браила и няколко месеца прекарва в кръчмата на Нено Тодоров, където запознава Христо Ботев и създава повестта “Немили-недраги”.
През 1871 г. Вазов се връща в България и се занимава с образование като учител в Свиленград. Работи и като преводач.
През 1876 г. се установява в Румъния, където става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Именно там се раждат неговите първите стихосбирки – “Пряпорец и гусла” и “Тъгите на България”.
След това създава много значими творби, включени в стихосбирките “Избавление” (1878), “Гусла” (1881), “Италия” (1884), “Поля и гори” (1884), “Сливница” (1885). После 1,5 година изпълнява функциите на председател на Окръжния съд в Берковица (от 7 март 1879 г. до септември 1880 г.).
От октомври 1880 г. Вазов се премества в Пловдив, тогава столицата на Източна Румелия. Там се активизира в обществения живот и се ангажира с подобряването на положението на българите в Османската империя, проявявайки своята силна гражданска позиция. В Пловдив той става главен редактор на списание “Наука” и основава списание “Зора” заедно с Константин Величков.
През 1886 – 1889 гг. Вазов е затворен в Одеса, (Украйна), където създава своят шедьовър “Под игото”.
И вече след заточението се завръща в България и се установява в София, където напуска този свят на 22 септември 1921 година.
През целия си живот Иван Вазов носи в сърцето си България и нейната култура. България отвръща на тази любов със същата страст и признаване, като го възприема като неделима част от българския национален дух.
Вашият коментар