Бившият външен министър Надежда Нейнски изрази критики към управленската програма на кабинета „Радев“, като заяви, че в нея липсва достатъчно ясна стратегическа визия за мястото на България в международните отношения. В предаването „Тази сутрин“ по bTV тя посочи, че многовекторната външна политика може да бъде ефективна единствено когато различните ѝ направления са подчинени на обща стратегическа цел.
Според Нейнски от програмата не става ясно каква България управляващите искат да изградят до 2030 г. „Разбрах каква България премиерът Радев не иска да бъде през 2030 година, но не можах да разбера каква иска да бъде“, коментира тя и определи липсата на стратегическа перспектива като тревожна.
Тя постави и въпроса как страната ще защитава интересите си в ситуации, при които те не съвпадат напълно с тези на Европейския съюз и Съединените щати. По думите ѝ заявената автономност във външната политика изисква сериозен ресурс, ясна стратегия и дипломатически опит, каквито България не притежава в мащаба на държави като Турция и Индия.
Нейнски смята, че за България най-сигурният начин за защита на националните интереси е чрез демократичните съюзи, в които страната членува. По този начин София може да увеличи международната си тежест и да използва общата сила на съюзниците.
По отношение на НАТО, ООН, ОИСР и политиката към Северна Македония тя посочи липсата на достатъчно конкретни критерии, чрез които да се оценява дали националните интереси действително са защитени. Като пример даде правата на българите в Северна Македония, за които според нея се говори на декларативно ниво, без да са посочени ясни показатели за постигнатия резултат.
Бившият външен министър определи като недостатъчна и идеята България да бъде представяна единствено като свързваща държава и транспортен коридор. Според нея е важно страната да има влияние върху собствеността и финансирането на стратегическата инфраструктура, а не само да предоставя територия, върху която други държави и компании да контролират процесите.
Нейнски подчерта, че добрата управленска програма трябва да бъде подкрепена от реални действия. Тя предупреди, че разминаването между заявените политики и практическите решения води до недоверие и отслабва позициите на България в международен план.
Като пример за непоследователност тя посочи отношението към конфликтите в Украйна и Иран. Според нея в единия случай се говори за изпълнение на съюзнически ангажименти, докато при Украйна подкрепата се представя като възможност България да бъде въвлечена във война. По думите ѝ различният подход към двата конфликта създава впечатление за двоен стандарт и намалява външнополитическата тежест на страната.
Нейнски определи като правилно изпълнението на съюзническите ангажименти на България и разполагането на самолети в авиобаза „Безмер“. Тя обаче направи разграничение между самото решение и начина, по който то е било обяснявано от управляващите. Според нея преди изборите премиерът Радев е използвал страховете на хората по темата, а впоследствие е трябвало да вземе сходно решение при още по-сложни обстоятелства, позовавайки се на съюзническите задължения на страната.
По думите ѝ подобно политическо поведение допринася за общественото недоверие.
Нейнски коментира и напрегнатата обстановка в Близкия изток, като обърна внимание на военното споразумение между Саудитска Арабия, Пакистан и Турция, сключено в Мека. Според нея договореността е знак за промяна в регионалния баланс и показва, че част от държавите започват да търсят допълнителни гаранции за сигурността си.
Като една от причините тя посочи непредсказуемостта във външната политика на американския президент Доналд Тръмп. Според Нейнски редуването на заплахи, дипломатически инициативи и конкретни действия създава несигурност сред някои от американските партньори и ги подтиква да търсят алтернативни варианти.
Тя подчерта, че значението на споразумението не се изчерпва с възможността то да бъде възприемано като своеобразно „мюсюлманско НАТО“. Според Нейнски по-важен е потенциалният му геополитически ефект – увеличаването на влиянието на Турция в региона, засилването на ролята на Пакистан в района на Персийския залив и промяната в отношението към американските гаранции за сигурност.
Вашият коментар