България има възможност още през следващата година да намали бюджетния си дефицит до 3% и сравнително бързо да излезе от процедурата по свръхдефицит. Това заяви пред БНР старшият изследовател от Института за пазарна икономика Петър Ганев.
По думите му постигането на тази цел зависи преди всичко от ефективното управление на публичните разходи и изпълнението на реалистична бюджетна рамка. Според икономиста приходните мерки могат да имат положителен ефект, но не са достатъчни сами по себе си за трайно ограничаване на дефицита.
Ганев посочи, че решения като облагането на свръхпечалби или промени в прага за регистрация по ДДС могат да осигурят допълнителни постъпления в бюджета, но са по-скоро еднократен инструмент. По-устойчивият подход според него е да се ограничи натискът върху текущите разходи, без това да става за сметка на инвестициите и политиките с дългосрочен икономически ефект.
Очакването на икономиста е дефицитът за настоящата година да бъде около 4,2%, което е близо до по-ранните прогнози на Европейската комисия. Той подчерта, че страната има необходимите предпоставки през следващата година да достигне границата от 3%.
Ганев обаче предупреди, че приемането на добра бюджетна рамка в парламента няма да е достатъчно. За да бъде постигнат реален резултат и страната да излезе от процедурата по свръхдефицит, заложените параметри трябва да бъдат стриктно изпълнени.
По отношение на инфлацията икономистът отбеляза, че актуалните прогнози сочат леко понижение на очаквания икономически растеж, но едновременно с това и по-висока инфлация. Сред факторите за това са цените на горивата, както и силното вътрешно потребление.
Според Ганев при хранителните стоки през последните месеци не се наблюдава толкова сериозен ценови натиск, докато при услугите поскъпването остава по-осезаемо. Високата потребителска активност продължава да оказва влияние върху инфлационната среда.
По-ниският бюджетен дефицит и ограничаването на ръста на текущите разходи могат да помогнат за намаляване на вътрешния инфлационен натиск, смята икономистът. Той вижда възможност и за действия от страна на Българската народна банка за постигане на по-добър баланс в кредитната активност.
Ганев изрази резерви към използването на еднократни данъчни мерки, включително данъка върху свръхпечалбите. Според него проблемът е не толкова в непосредствения фискален ефект, колкото в предвидимостта на бизнес средата. Честите промени и временни решения могат да затруднят компаниите при дългосрочното планиране.
Икономистът подкрепи по принцип актуализацията на данъчните оценки на имотите. По думите му подобна промяна е очаквана, тъй като оценките не са актуализирани от около 15 години. Той уточни, че това няма да окаже пряк ефект върху пазарните цени на жилищата, но ще доближи данъчната основа до реалните стойности на имотите.
Според Ганев България има реален шанс още през следващата година да сведе дефицита до 3%, ако съчетае бюджетна дисциплина с по-строг контрол върху текущите разходи и внимателно управление на факторите, които поддържат инфлационния натиск.
Вашият коментар