На 17 март се отбелязва Сирни Заговезни, известен също като Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна, Прощална неделя и Поклади. Този ден е от значение за християните, тъй като предшества Великия пост, когато трябва да се пречистят душата и ума, за да се посрещне Възкресението Христово. Предстои началото на строгите Великденски пости, които имат за цел да пречистят не само тялото, но и духа. Затова на деня преди поста се практикува прошка.
“Прощавайте, за да бъдете простени!” – това е денят, в който всички близки се прощават един с друг. По-младите ходят при по-старите – родители, роднини, кумове, за да поискат прошка. Прошката се изразява чрез три поклона от по-младите, целуване на ръка на по-възрастните и изказване на думите “Прощавай!”. Този обичай прави празника известен и като Прощални Заговезни. При ходенето на гости се носи лимон за мъжете и портокал за жените, като се пожелава “сладки заговезни” и “леки пости”. Това е символ на възстановяване на добрите отношения между хората и подготовка за строгия пост. Традиционният поздрав на много места в страната е “Простено – прости!”. Според църковния канон на този ден се четат думите на Христос: “Ако не простите на хората греховете им, и Отец ви небесен няма да прости греховете ви”. Затова всеки християнин трябва да поиска прошка не само от по-възрастните, но и от всички, които е наранил, независимо от това дали са го направили неволно или умишлено. Всички ритуали на Сирни Заговезни са насочени към пречистване от зли сили и подготовка за Великия пост.
Паленето на огньове е популярен ритуал на Сирни Заговезни. В повечето места в България огън се пали на покрайнините на селата или на мегдана. Пламъците на огън се виждат отдалече, а на мегдана се прави последното хоро преди началото на поста. Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета, обикновено на високо място в населеното място. Този ритуал е свързан с очистителната сила на огъня, който се вярва, че пречиства, прогонва лошите сили и подготвя за новото. Освен това, се палят и факли и огнени стрели, които служат за ритуално очистване на нивите, за да дадат по-добър добив. Вярва се, че огънят има силата да пречисти и подготви за новото. В Библията огънят е символ на Божията святост и гняв към греха, а в православието причастието се сравнява с огъня на Бога, който пречиства достойните и изгаря недостойните. Огънят също е символ на Светия Дух, който пречиства и укрепва човешкото съзнание.
Сирни Заговезни е ден за пречистване – както физическо, така и духовно. От следващия ден започва най-строгият Великденски пост, преди който трябва да се пречистят душата и ума, както и да се прогонят всички зли сили. Този празник е началото на подготовката за Възкресение Христово чрез поста.
На Сирни Заговезни цялото семейство се събира на трапезата, където домакинята поднася млечни ястия, баници със сирене и зелници. В зависимост от традициите и времето на годината, зелниците се приготвят с кисело зеле, праз, пресен лук, спанак, лапад или лобода. Също така, се сервират варени и пържени яйца, които се богато украсяват.
Водата, в която се варят яйцата, се запазва, а на Чист Понеделник всички използват тази вода за измиване на лицата си, вярвайки че това ги предпазва от насекоми (бълхи в стари времена). На трапезата се добавят и други ястия като кисело мляко с мед, печени ябълки и тиква с орехи, грис халва, бяла халва, варено жито и сутляш. В някои региони на България е обичайно да се консумира риба, а жените често приготвят рибник с много лук и ориз, както и различни видове печена или варена риба.
След вечерята на Сирни заговезни, най-възрастната жена или мъж в дома завързва на червен конец и спуска от тавана (или връзва на точилка) варено яйце, парче сирене или бяла халва с ядки. Всеки се опитва да го хване с уста, като завърта конеца в кръг. Според поверието, този, който успее, ще бъде най-здрав през годината. Този обичай се нарича “хамкане” или “амкане” поради изразената радост чрез думите “ам, ам”, които се изричат.
Вашият коментар