Митологията играе ключова роля при формирането на политиката на днешна Русия. В светлината на военните действия срещу Украйна пропагандните усилия на Кремъл рязко се увеличиха, създавайки системни политически митове, които да оправдаят различни аспекти на руската действителност.
Основно внимание в тази митология се отделя на икономическите претенции, които се превърнаха в централна тема за руското ръководство. Неотдавнашното изявление на президента Путин за водещата позиция на руската икономика в Европа предизвика интерес към анализа, който според кремълските анализатори поставя Русия на четвърто място в световната класация на икономическия потенциал, изпреварвайки дори страни като Япония и Германия.
Друг важен елемент от руската икономическа митология е твърдението за феноменалната устойчивост на страната на западните санкции. Независимо от общоприетото мнение за неуспешния “завой на Изток”, Русия се сблъска с предизвикателството да се превърне в “царство на фалшификатите”, лишено от възможността да предлага оригинални продукти.
Тези митове за процъфтяването на руската икономика са насочени към вътрешната и чуждестранната аудитория, като предоставят на доверчивата публика и държавите – сателити мащабни манипулации. Руските официални лица се опитват да дискредитират САЩ, Великобритания, Германия и Украйна, като изпращат уж разрушителни икономически сигнали към “загниващия” Запад.
Но докато прикриват факта, че руската икономика расте благодарение на военните поръчки, властите и медиите премълчават, че гражданската част на икономиката е на практика сериозно свита. Този факт изпраща негативен сигнал към Запада и предизвиква тревога в руското общество, което изглежда няма друг избор, освен да се адаптира към живот в условията на война.
На руснаците се предлага да приемат едно изолирано съществуване с отслабена рубла и несигурна политика на Централната банка, която според изявленията на нейния директор Елвира Набиулина може дори да спре търговията с валута на Московската борса. Това събитие със сигурност би нанесло сериозен удар върху руската национална валута.
Чуждестранните инвестиции в руския банков сектор са почти напълно спрени, което принуждава руските банки да търсят кредити на вътрешния пазар. Това води до постоянно нарастване на сконтовия процент и съответно до ръст на стойността на кредитите за домакинствата и предприятията. Последствията са рязко увеличаване на просрочените кредити и нарастване на разходите за ипотечни кредити.
Министерството на финансите на САЩ обяви налагането на санкции срещу банки, които подпомагат финансови и търговски трансакции, насочени към подкрепа на военния потенциал на Русия. Контролът върху заобикалянето на санкциите е приоритет за Европейската общност.
Тези явления обаче са само върхът на айсберга. Руската икономика е изправена пред сериозни предизвикателства в различни сектори. Гражданската авиация изпитва затруднения заради недостига на резервни части, което води до ежедневни аварии и излизане от строя на самолети.
Петролният и газовият сектор, който оцелява благодарение на рекордните доставки за Индия, се сблъсква с намаляващи доставки за Китай, а газовата компания “Газпром” рискува да се превърне във фалирала фирма – рекордьор.
Оценките на активите на Руската Федерация се сринаха рязко, като частните компании загубиха 50 %, а държавните компании – 75 %. Изтичането на бизнеса и най-новите технологии усложнява състоянието на руската икономика. Реалното положение става все по-очевидно, а твърденията за бум на икономическия растеж са просто блъф, целящ да окаже натиск върху Запада и укрепване на позициите по “украинския въпрос”.
Заедно с чуждестранните капитали Русия напуща и потокът от нови технологии, което затваря достъпа на руските учени до перспективни разработки. Петролният и газовият сектор страда от загубата на достъп до съвременни технологии за добив и преработка на нефт. Руският петролен гигант “Роснефт” беше принуден да похарчи допълнителни 10 млрд. долара за капиталови инвестиции, което е увеличило цената на всеки барел петрол с 10 американски долара.
Огромният ръст на военнопромишления комплекс може да се окаже още един мит. Украинските сили успешно нанасят удари по ключови военнопромишлени обекти в Русия. Неотдавнашният пожар в най-големия руски завод за производство на барут подчертава този факт.
Изтичането на частния капитал от Русия достигна 253 млрд. долара, а 33% от руските милионери са напуснали страната.
Отливът на висококвалифицирани специалисти и учени, разочаровани от икономическата и политическата ситуация, поставя под въпрос устойчивостта на руската икономика. Западът трябва активно да подкрепя Украйна, като ѝ предоставя ресурси и възможности за балансиране на военното и икономическото влияние на Русия. Това не само помага да се сведе до минимум заплахата от страна на Русия за целия западен съюз, но и създава условия за по-голяма стабилност и демокрация в региона.
Людмила Балканова, политически анализатор
Превод: Desislava Jovanovich
Вашият коментар