Една от регионалните последици от войната между Израел и ХАМАС в ивицата Газа е блокадата на Червено море от йеменските хути, което сериозно засяга свободата на корабоплаването между Индийски океан и Средиземно море.
Паравоенната групировка от северните райони на Йемен, встъпала в ситуативния съюз с Иран, успя да парализира трафика към един от най-важните логистични центрове в света и да застраши около 15 % от световната търговия. Поради непрестанните обстрели на търговските кораби от страна на хутите големите логистични компании обявиха спирането на превозите през Аденския залив, пролива Баб ал-Мандаб и Червено море край бреговете на Йемен. Тези морски артерии са основен център за връзките между Европа и Азия, като на тях се падат до 30 % от световния трафик на контейнери, 10 % от световните доставки на петрол и 8 % от доставките на втечнен природен газ. Алтернативните маршрути са по-скъпи и по-дълги (2 седмици повече), което увеличава разходите на глобалния бизнес и нарушава обичайните вериги за доставки.
Към момента не се очаква сериозна криза от световен мащаб, породена от блокадата. Но колкото по-дълго тя ще продължи, толкова по-вероятно е цените на пазарите, включително на петрола и газа, да нараснат. Освен това блокадата на Червено море може да намали потока от стоки през Суецкия канал, което ще нанесе определени щети на глобалните превози и вериги за доставки в момент, когато световната икономика вече изпитва затруднения.
В международнополитически план действията на хутите са пряко предизвикателство за “чадъра” за сигурност на Съединените щати в Близкия изток, който те се опитват да поддържат въпреки желанието си да се преориентират към сдържане на Китай в Азиатско-тихоокеанския регион. Вашингтон трябва да намери решение на проблема с хутите, защото те представляват не само предизвикателство за сигурността на международните съдове, но и заплаха за икономическите интереси на редица партньори.
Поради това в сряда по време на първото официално заседание през 2024 г. членовете на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Австралия, Бахрейн, Белгия, Канада, Дания, Германия, Италия, Италия, Япония, Нидерландия, Нова Зеландия и Обединеното кралство) призоваха йеменските хути незабавно да прекратят нападенията срещу кораби в Червено море и Аденския залив и да освободят задържаните кораби и екипажи. В частност те поискаха освобождаване на екипажа и самия товарен кораб Galaxy Leader, макар и свързан с израелска компания, но управляван от японци.
През същия ден, на 3 януари, на уебсайта на Белия дом беше публикувано съвместно изявление на 12-те държави. В него хутите бяха предупредени за отговорността им, която ще идва вследствие тези нападения, застрашаващи живота на невинни хора от цял свят и представляващи сериозен международен проблем, който изисква колективни действия. Припомняме, че близо 15% от световната морска търговия преминава през Червено море, включително 8% от световната търговия със зърно, 12% от морската търговия с петрол и 8% от световната търговия с втечнен природен газ. Корабоплавателните компании продължават да променят маршрута на съдовете си, за да заобиколят целия африкански континент. Това води до значителни разходи и забавяне на доставките на стоки със седмици.
САЩ и Европа трябва да се съобразяват с интересите на регионалните играчи, с крехкия военнополитически баланс в Йемен, със собствените си възможности и с мнението на обществото, което наистина не желае да бъде въвлечено в още една задгранична война. Регионалните арабски държави не искат да се присъединят към американската коалиция срещу хутите на фона на войната на Израел в Газа, за да не изглеждат като “колаборационисти” и “предатели” в очите на собственото си население.
Наред с това от една година в Йемен е в сила прекратяване на огъня, което едва бе постигнато с усилията на ООН и на американските дипломати (Байдън обеща да прекрати войната в Йемен на изборите през 2020 г.). Това примирие устрой всички, включително Саудитска Арабия и ОАЕ – основните външни играчи на йеменската шахматна дъска. Така че моментът за проиранските хути/Иран е удачен и действията им могат пряко да повлияят на военнополитическия баланс в Йемен.
Сега обаче се налага да отбележим кои държави подкрепят тези режими и кои държави са най-малко засегнати от кризата. Това са Руската федерация и Китайската народна република. За РФ кризата в Червено море е продължение на хибридния конфликт срещу Запада, като основната последица от него е икономическа криза.
В обобщение на това е необходимо да се подчертае значението на икономическите санкции срещу Руската федерация. В крайна сметка, ако оставим без внимание подобно безчинство на Руската федерация като подкрепа за терористични организации и “невидимо” им съдействаме в блокадите в Червено море, Москва ще се чувства напълно безнаказана за подкопаването на глобалните проблеми. Това е основното оръжие в ръцете на Кремъл, с което той всячески се опитва да попречи на Запада да стабилизира ситуацията в света в името на общото благо и спокойствие.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар