Руската пропаганда насочва усилията си да раздели Европа, като подкрепя крайно десните движения и прави всичкото, за да предотврати подкрепата на Украйна. В момента основните пропагандни усилия на Кремъл са ориентирани предимно към Франция и Германия.
Първият заместник-началник на Генералния щаб на Путин Сергей Кириенко даде указания на водещите руски политически анализатори и пропагандисти да насърчават политическото разделение във френското и германското медийно пространство. Във френския контекст Кремъл се стреми да укрепи десните движения и да доведе на власт проруски политици като Марин льо Пен, която многократно е изразявала проруска реторика. В Германия, от друга страна, Москва се опитва да обедини крайно десните и крайно левите в един съюз и след това да спре подкрепата на Украйна.
Кремъл има за цел да сведе до минимум доставките на оръжие за ВСУ и да отслаби решимостта на НАТО да подпомага Украйна по пътя ѝ към членството в Алианса. Една от най-често използваните тези от руската пропаганда е, че Европа ще остане без оръжия, ако продължи да ги предоставя на Украйна. Всъщност Европейския Съюз се превъоръжава и се укрепва, като дава оръжия на Украйна, защото произвежда допълнителни партиди от различни видове оръжия. Москва обаче реагира много болезнено на този напредък, защото руските генерали все още градят планове за нахлуване в Европа.
Ако разглеждаме положението в глобалния контекст Русия иска да бъдат вдигнати санкциите, които на практика имат осезаемо отрицателно въздействие върху нейната икономика и промишленост. В това отношение руската пропаганда се опитва да убеди европейците, че санкциите засягат преди всичко техните държави. Русия е очевидно отслабена, но Путин няма да спре: руската пропаганда се стреми да раздели Европа, като раздроби целия цивилизационен монолит на Запада.
Бъдещето на войната на Русия срещу Украйна зависи от това, чие мнение ще победи на Запада: на тези, които се стремят да прекратят войната чрез преговори, или на трезвомислещите прагматици. Първите се опитват да разпознаят намеренията на Путин за мирни преговори, докато другите осъзнават, че путинското примирие е капан за нова война. И по всичко личи, че първите от двата лагера са тези, които или са попаднали под влиянието на кремълската пропаганда, или самите се явяват нейни “разпространители”.
Анализатори и официални лица от почти всички страни от Алианса говорят за нападение на Русия срещу НАТО. Дори е озвучена отправна точка – спирането на интензивните военни действия в Украйна. Въпросът е в това, че тоталитарна Русия, прехвърлила икономиката си на военни релси, е съсредоточила основните си усилия върху възстановяването на собствения си военнопромишлен комплекс.
“Понастоящем имаме около 5 – 8 години, през които да наваксаме изоставането си както във въоръжените сили, така и в промишлеността и в обществото”, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус. Той прогнозира евентуално руско нападение срещу НАТО след по-малко от 10 години. От друга страна поляците смятат, че разполагат с 2 – 3 години преди евентуалната конфронтация с Русия. Европейските тайни служби очакват Москва да се опита да атакува Европа през зимата на 2024- 2025 гг., когато САЩ ще бъдат “без лидер”. Алтернативата за ЕС и САЩ е точно очертана от литовския министър на отбраната Арвидас Анушаускас: “Ако осигурим военно поражение на Русия в Украйна, рискът от нападение срещу НАТО ще бъде значително намален!”.
The Guardian цитира британския външен министър Дейвид Камерън, който изтъкна две цели за демократичния свят: да се унищожи руската военна машина и да се въоръжи Украйна. Според него предоставянето на украинците критически важното оръжие е шанс за Великобритания да искупи вината си. От своя страна бившите министри на отбраната от Партията на торите призоваха правителството на Риши Сунак да спре да “оплаква” Украйна и спешно да обяви максималния размер на военната помощ за Киев.
Обаче тези рационални оценки не се превърнаха в официална позиция на западните партньори на Киев. Вестникът The New York Times, позовавайки се на анонимни американски и руски държавни служители, публикува скандална статия “Путин намеква за готовност за примирие”, която вдъхна допълнителна енергия на идеята за “примирение”. По такъв начин руският диктатор Путин изпраща сигнали по неофициални дипломатически канали, че е готов за прекратяване на огъня в Украйна и замразяване на бойните действия по сегашната фронтова линия. “За Путин идеалният момент е преди президентските избори в Русия през март”, пише NYT.
“Не знам кое е по-възмутително: малодушието на бившите, които се страхуват да говорят публично, затова се крият зад “сигурността на тайните канали” с Русия, докато имат егоистичната увереност, че могат да посредничат за мирно споразумение, или пък полезните идиоти, които продават змийското масло на путинския свят”, така реагира на статията Александър Уиндман, бивш директор по европейските въпроси в Съвета за национална сигурност на САЩ, който през октомври 2019 г. даде показания пред Конгреса във връзка със скандала “Тръмп и Украйна”.
Траекторията на войната на Русия срещу Украйна през 2024 г. до голяма степен ще се диктува на хиляди километри от фронтовата линия – в САЩ и Европейските страни. Ако “примирителната” параноя се разбие върху скалата на рационалните аргументи, тогава руският прозорец на възможностите за продължаване на войната ще бъде запечатан. Водейки бойни действия в Украйна, РФ започна необявена хибридна война срещу Европа.
Русия е терористична държава, която се стреми да нанесе цивилизационно поражение на Запада. Съответно всеобхватната подкрепа за Украйна и засилването на международната изолация на агресора е логичен отговор на подобна руска заплаха. Просто няма алтернативни начини за спасяване на Европа.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар