През последните месеци държавата ни изнася хлебна пшеница към далечния изток и Северна Африка. В частност сега се товари кораб за Индонезия според заявлението на Преслав Борисов, член на Управителния съвет на Българския фермерски съюз.
Заедно с председателят на организацията, Георги Стоянов, те показаха, как се извършва товаренето в Пристанище Варна. Освен Индонезия, хлебната пшеница се изнася и за Тайланд, Египет, Йордания и други държави.
Целият аграрен сектор се намира в трудна, дори опасна ситуация, породена от сушата. Тя сериозно засегна добивите, особено на царевицата и слънчогледа, съчетани с високите производствени разходи и изключително ниските цени. Преслав Борисов коментира, че цените на хлебната пшеница на международните пазари са рекордно ниски – 425 лв. за тон.
Засега доста трудно е да се намерят купувачи поради намаление в международното потребление. Когато има спад на потребление, цените са изключително ниски, особено за фуражна пшеница и царевица, което в момента е трудно постижимо. В случая на слънчогледа, въпреки меморандума с правителството, има значителен внос, предполагаемо от Румъния.
Ако има нещо положително в тази ситуация, то е фактът, че земеделските производители станаха реалисти и обсъждат какви промени са необходими пред новите реалности. Това обсъдиха и участниците на 7-та зърнена академия във Варна тази седмица. Според Преслав Борисов, секторът може да се справи с предизвикателствата чрез спазване на три основни принципа: понижаване на себестойността, подобряване на качеството и редовни доставки на пазарите, на които се реализира българската продукция. Необходимо е да се работи върху различни аспекти като рентите и по-високата производителност.
Секторът изисква сътрудничество от всички участници – от земеделските производители до доставчиците на семена, препарати и торове, преработвателите и превозвачите, както и от държавата. Тяхната обща цел трябва да бъде предоставянето на конкурентна суровина и продукт от нея на международните пазари.
Въпреки обещанията на политиците за търсене на нови пазари и приоритетиране на земеделието, детайлите в цялата верига изискват подобрения, като фитосанитарни сертификати с цена от два лева на тон, които може би са най-скъпите в света. Това е само един пример за необходимостта от подобрения в цялата система.
Вашият коментар