Сериозен мащаб на недекларираната заетост в България беше очертан по време на заседание на парламентарната комисия по труда и социалната политика при разглеждането на проекта за държавния бюджет за 2026 г. Данните бяха представени от заместник-министъра на финансите Людмила Петкова като аргумент в подкрепа на повишаването на минималните осигурителни прагове, които от 1 август за част от професиите ще нараснат с до 70%. В същото време не беше даден ясен отговор защо, при наличието на подобна информация, държавните институции не успяват да ограничат нарушенията чрез по-ефективен контрол, а вместо това увеличават осигурителната тежест за всички работодатели и работещи.
По думите на Петкова различни анализи показват, че делът на недекларираната заетост в страната варира между 25 и 34 процента. В определени икономически сектори, сред които туризмът, сивата икономика достига дори над 70%. Тя се позова и на данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, според които почти половината от работещите в България официално получават минимална работна заплата.
Допълнителна информация на Националната агенция за приходите сочи, че между 30 и 40 процента от трудовите договори са сключени за непълно работно време – често за един, три или четири часа дневно. По този начин работниците се осигуряват върху значително по-ниски доходи от реално получаваните, което впоследствие ограничава социалните им права, включително размера на бъдещите пенсии и обезщетения. В рамките на продължилия няколко часа дебат беше съобщено още, че по данни от регистъра на заетостта около 280 хил. души работят по договори на непълно работно време.
Представителите на правителството използваха тези статистически данни като аргумент в защита на предвиденото увеличение на минималните осигурителни прагове, както и на планираните изменения в Кодекса на труда. Сред тях е отпадането на досегашното правило половин работен ден да се зачита като цял ден трудов стаж. Вместо това се предлага въвеждане на почасово изчисляване на трудовия стаж, което ще се отрази и върху допълнителните възнаграждения за прослужено време и други плащания.
По време на обсъждането обаче не беше представено обяснение защо институциите не предприемат по-решителни действия срещу практиките за фиктивно деклариране на по-малко работни часове, укриване на реални доходи и други нарушения, които според самите власти са широко разпространени.
Интерес предизвикаха и данните за осигурителните доходи по области. Те показват, че Северозападна България, въпреки че остава най-бедният регион в страната, не отчита най-ниските осигурителни доходи. За разлика от него, в области като Бургас, Варна и Благоевград средните осигурителни доходи са значително по-ниски. Една от причините е, че в икономически по-слабите райони голяма част от заетите работят в публичния сектор, докато в туристическите региони по-често се срещат практики за осигуряване върху минимални доходи и недеклариране на реалното възнаграждение.
Според Людмила Петкова щетите за бюджета от недекларираната заетост възлизат на около 1,5 млрд. евро годишно. Тя обърна внимание и на други проблемни практики, сред които използването на краткосрочни изпитателни договори без последващо заплащане, както и назначаването на служители на непълно работно време, въпреки че реално работят пълен работен ден. Като пример за злоупотреби бяха посочени и фиктивни назначения с цел неправомерно усвояване на средства по програмата „Младежка заетост+“.
Значителна част от дискусията беше посветена и на нарастващите разходи за социалната система. Социалният министър Наталия Ефремова съобщи, че броят на личните асистенти се увеличава с приблизително 1000 души всеки месец, или с около 12 хил. годишно. Паралелно с това се отчита и ръст на децата с трайни увреждания, като през настоящата година се очаква те да бъдат с около 3000 повече в сравнение с 2025 г.
Разходите, свързани с решенията на ТЕЛК, вече се очертават като едно от най-сериозните предизвикателства пред държавния бюджет. По тази причина Министерството на труда и социалната политика планира промени, чрез които медицинската експертиза да не бъде единственият критерий за достъп до социална подкрепа. Предвижда се по-голяма тежест да има индивидуалната оценка на реалните потребности на хората с увреждания.
По време на заседанието бяха изразени и опасения относно предстоящите промени в Кодекса на труда. Според експерти почасовото изчисляване на трудовия стаж може да създаде практически затруднения, особено при широко разпространените случаи на договори за три или четири часа, зад които се прикрива пълна заетост. Беше посочено още, че новите текстове могат да влязат в противоречие със съществуващи разпоредби, според които работното време се отчита в работни дни. Въпреки отправените критики управляващото мнозинство засега не показва намерение да се откаже от предложените промени, като окончателното им прецизиране предстои между първо и второ четене на законопроекта.
Вашият коментар