От началото на годината България е част от еврозоната. Присъединяването на страната премина под знака на значителни политически резерви, пише Леонидас Ексуцидис за германското икономическо издание „Ханделсблат“ в статия под заглавие „Страхът от еврото явно е бил неоснователен“. Очакваното от мнозина скептици силно покачване на цените след въвеждането на еврото не се е реализирало, сочат данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирани от DW.
Проучване на четирима икономисти от ЕЦБ и Българската народна банка (БНБ) установява, че въвеждането на еврото действително е оказало известен ценови натиск, но ефектът е ограничен и съпоставим с този при присъединяването на други държави към еврозоната. Според анализа преминаването от лев към евро е повишило ценовото равнище с едва 0,3–0,4 процентни пункта, а ако се включат и предварителните корекции на цените, направени от фирмите преди официалното приемане на новата валута, увеличението достига около 0,5 процентни пункта.
Данните показват, че през първите сто дни с еврото въздействието върху потребителските цени е било ограничено. Най-осезаемо поскъпване е регистрирано при услугите, където конкуренцията традиционно е по-слаба. В началото на 2026 г. ресторантите и хотелите обявиха по-високи цени, а потребителите заплащаха повече и за транспорт, застраховки и комуникации. В резултат ценовата динамика през януари е била „необичайно висока“ в исторически план – ръстът на цените спрямо януари 2025 г. е достигнал 0,6%.
През февруари обаче не се наблюдават съществени отклонения, дори и при услугите. Икономистите заключават, че първоначалните увеличения не са се задържали в по-широк мащаб. От март насам основният фактор за инфлацията са последиците от войната в Иран.
За своето проучване ЕЦБ е събрала информация и от големи търговски вериги в България. Данните им показват, че промените в цените по време на прехода към еврото са били минимални и често са възлизали само на няколко евроцента. Това подсказва, че търговците на дребно са спазили фиксираните обменни курсове и законовите правила за закръгляне.
„Ханделсблат“, както и други медии и агенция ДПА, отбелязват, че в България част от цените са били коригирани още преди въвеждането на еврото. Веднага щом стана ясно, че страната ще приеме общата валута, някои търговци на дребно започнаха да актуализират цените си.
Развитието в България наподобява процесите в други държави, преминали през подобна трансформация. Отказът от националната валута е сред най-съществените промени в една икономика. Докато поддръжниците на еврозоната изтъкват по-ниските транзакционни разходи за бизнеса и гражданите, както и по-благоприятния инвестиционен климат, противниците най-често изразяват опасения от покачване на цените.
Подобни дебати са се водили и в други страни. Например Хърватия отчита висока инфлация и едновременно с това стабилен икономически растеж след присъединяването си през 2023 г. Там ефектът на общата валута върху инфлацията също е бил в рамките на 0,2–0,4 процентни пункта, посочва управителят на централната банка Борис Вуйчич. Това съвпада с оценките на икономистите от ЕЦБ.
Централната банка подчертава, че както в други държави, присъединили се към еврозоната, реалната инфлация в България е по-ниска от усещането на потребителите. Проучване, публикувано през ноември 2025 г. от двама икономисти на ЕЦБ, показва, че след въвеждането на еврото общественото одобрение обикновено нараства бързо – във всички социално-демографски групи. Това се дължи основно на факта, че голяма част от първоначалните страхове не се оправдават.
Тази тенденция се наблюдава и в България, която е страната с най-ниска покупателна способност в ЕС, отбелязва ДПА. Настроенията на хората към еврото вече са значително по-позитивни в сравнение с периода преди въвеждането му. В момента над половината от населението подкрепя общата европейска валута, като тази подкрепа продължава да расте.
Вашият коментар