„Никога не оставяй една криза да остане неизползвана.“ Тази максима е добре позната на политици, бизнес среди, различни групи по интереси и лобисти – в условия на криза е възможно да се прокарат решения, които в обичайни обстоятелства биха били трудно постижими или дори неприемливи.
Последната седмица е показателна в това отношение. На срещи при премиера и чрез медиите ежедневно се отправят нови искания за субсидии, помощи, компенсации, данъчни облекчения, преференциални ставки по ДДС, кредитни ваканции. Всички тези предложения са поднесени с необходимата доза драматизъм, за да се създаде впечатление за безпрецедентно тежка и непреодолима ситуация.
Здравият разум обаче подсказва, че тези искания следва да бъдат отхвърлени. Причините за това са няколко.
На първо място, цените играят ключова роля в икономическата система като основен сигнален механизъм. Без свободно формирани цени е невъзможно да се осъществява рационално поведение, да се променя търсенето и предлагането и да се постигне пазарна координация между милиони участници. Повишението на цената на петрола е пряк резултат от реален проблем с предлагането – войната в момента и в близко бъдеще ограничава доставките на петрол, природен газ, торове, хелий, авиационно гориво и алуминий. По-високата цена трябва да сигнализира на потребителите, че има недостиг и е необходимо да се намали потреблението. Икономиките трябва да се адаптират към по-оскъдната и съответно по-скъпа енергия. Ако впоследствие проблемът със снабдяването се разреши, цената ще спадне – отново ясен сигнал за всички участници на пазара.
От принципен характер е и фактът, че България, като нетен вносител на петрол и други засегнати суровини, неизбежно ще понесе негативни последици. Опитите за въвеждане на субсидии или други форми на държавна помощ не премахват щетата, а единствено я прехвърлят от едни към други. За да се предостави помощ на едни, трябва да се намалят други публични разходи или да се увеличат данъците. Получателите на отстъпки и компенсации често се стремят да създадат илюзията, че останалите данъкоплатци не са ощетени – това обаче е подвеждащо и невярно.
Наистина ли обаче сме изправени пред безпрецедентна криза? Анализът на цените на петрола през последните две десетилетия показва друго. В момента сме далеч от рекордните стойности над 120 долара, регистрирани през 2008, 2011, 2012 и 2022 година. В периода преди глобалната финансова криза през 2008 г., както и между 2010 и 2014 г., средномесечната цена на петрол „Брент“ е била над 90 долара. Същото важи и за почти година след началото на войната в Украйна. До днес средната цена за март 2026 г. е малко под 95 долара – значително над средната за последната година, но далеч от историческите върхове. Икономиката – както световната, така и българската – вече е успявала да се адаптира към подобни ситуации и ще го направи отново.
Необходимо е да се отчете и фактът, че достъпността на горивата се е увеличила значително през последните години. Ако се вземе предвид покупателната способност на парите, горивата стават относително по-евтини в дългосрочен план. Бензинът действително е поскъпнал с близо 15% за месец – безспорно значително и рязко увеличение. Но подобни цени сме наблюдавали и през 2012–2013 г. По-важното е, че ако се анализира динамиката на цената на бензина, коригирана спрямо инфлацията на потребителските цени, горивото всъщност е по-достъпно в сравнение с поскъпването на много други стоки и услуги. Единствено в няколко периода – по време на глобалната криза 2008–2009 г., около година след пандемията от COVID-19 и в месеците след есента на 2024 г. до настоящата война – бензинът е бил по-достъпен. Това показва, че бизнесът и потребителите са успели да се справят с далеч по-високи цени на горивата в миналото, когато икономическите условия са били различни.
Съществува и риск от още по-сериозен шок – например цени на петрола от 150 или 200 долара за барел при евентуално задълбочаване на военния конфликт. В такъв случай част от икономиката ще бъде силно засегната, а потенциална глобална рецесия неизбежно ще повлияе и на растежа у нас. Именно за такива моменти са необходими фискални буфери, които да покрият допълнителни разходи при спад на данъчните приходи. Не е за подценяване и фактът, че вместо с излишъци в годините на икономически растеж, България би могла да влезе в подобна криза с вече висок бюджетен дефицит, на ръба или дори над 3% от БВП.
В заключение, макар че по-нататъшното поскъпване на цените не би било желателно, в миналото сме преживявали и по-дълги периоди на по-високи цени. Важно е да се действа разумно и да се живее в реалността на настоящия момент, вместо да се поддаваме на паника и да се опитваме да използваме кризата за краткосрочни политически или икономически облаги.
Вашият коментар