Само 32% от студентите в България се обучават в направления с добра перспектива за реализация. Половината от бъдещите висшисти (56%) имат ниска вероятност да работят по специалността си, показват данните от Националната карта на висшето образование за 2025 г. Документът цели да подпомогне определянето на държавните политики в сектора на висшето образование, включително приема по държавна поръчка, който трябва да отговаря на нуждите на пазара на труда.
През 2025 г. в България функционират 51 акредитирани висши училища – 38 държавни и 13 частни, предлагащи стотици специалности в 52 професионални направления. Броят на действащите студенти е 190 650.
Желанията на студентите и търсенията на бизнеса
Съответствието между специалностите, които избират студентите, и търсените кадри на пазара на труда е ключов въпрос. В Националната карта на висшето образование за 2025 г. тази тема е разгледана подробно, като всяко от 52-те направления попада в една от четири категории. Здравеопазването, включващо “Медицина”, “Фармация”, “Здравни грижи”, “Обществено здраве” и “Дентална медицина”, има високо търсене както от пазара на труда, така и от кандидатите. Специалности като “Архитектура, строителство и геодезия”, “Теория и управление на образованието”, “Математика”, “Информатика и компютърни науки”, “Право”, “Ветеринарна медицина” и “Комуникационна и компютърна техника” също демонстрират добра съвместимост.
Специалности като “Транспортно строителство”, “Маркшайдерство и геодезия”, “Медицинска сестра”, “Акушерство” и “Водоснабдяване и канализация” имат добра реализация, но слаб интерес от страна на студентите. Обратно, направления като “Металургия”, “Горско стопанство”, “Национална сигурност”, “Химични технологии”, “Физически науки”, “Електротехника, електроника и автоматика” и “Енергетика” се радват на интерес, но нямат добра реализация.
Някои направления, като “Политически науки”, “Обществени комуникации и информационни науки”, “Педагогика”, “Филология”, “Философия”, “Икономика”, “Социология, антропология и науки за културата”, “Психология”, “Театрално и филмово изкуство” и “Изобразително изкуство”, са популярни сред студентите, но не обещават добра реализация. Има и направления, като “История и археология”, “Туризъм”, “Социални дейности”, “Растениевъдство” и “Науки за земята”, които не предизвикват интерес нито от страна на пазара на труда, нито от страна на студентите.
Причини за дисбаланса
Повече от половината студенти се концентрират в осем най-популярни направления: “Икономика”, “Педагогика”, “Медицина”, “Администрация и управление”, “Педагогика на обучението по …”, “Комуникационна и компютърна техника”, “Информатика и компютърни науки” и “Право”. Най-малко места има в направления като “Животновъдство”, “Теория на изкуствата”, “Математика”, “Химически науки”, “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми” и “Туризъм”.
Приемът по държавна поръчка през академичната 2024/2025 г. е бил за 43 166 студенти, като местата са запълнени на 92%, спрямо 88% през предходните две години. Ръстът от 4% се дължи на увеличения прием в непопулярни направления като “Икономика”, “Обществено здраве”, “Администрация и управление”, “Национална сигурност”, “Психология” и “Обществени комуникации и информационни науки”.
Чуждестранни студенти
Чуждестранните студенти представляват 8.67% от всички студенти в България, като идват от над 120 държави. Близо 90% са от Европа, а половината – от Гърция, Великобритания и Германия. Те са концентрирани в две основни направления – “Медицина” (49.2%) и “Дентална медицина” (9.9%), като в “Медицина” чуждестранните студенти са повече от българските (58.6% срещу 41.4%).
Тенденции и прогнози
Авторите на Националната карта на висшето образование наблюдават тенденция към консолидация на висшето образование. През академичната 2014/2015 година в петте най-големи университета са се обучавали 32.9% от студентите, а през 2024/2025 този процент е достигнал 38%. Очаква се намаление на броя на студентите поради демографските тенденции, което ще подкрепи консолидацията на висшето образование.
Въпреки краткосрочния ръст в броя на новоприетите студенти, демографските фактори ще окажат негативно влияние в дългосрочен план. Въпреки че броят на ражданията се е увеличил в периода 2002-2009 г., след 2009 г. той постепенно намалява, което ще доведе до по-малък брой кандидат-студенти и завършили.
Вашият коментар