На 5 януари отбелязваме Попова Коледа, известен също като Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст или Водокръщи. Този празник бележи края на така наречените “мръсни дни”, които започват на 25 декември и завършват на Кръстовден. Според народните вярвания, през тези дни цари космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския контекст, това са “некръстените” дни, когато новороденият Исус Христос все още не е получил Светото Кръщение.
По време на службата в църквата, попът кръщава водата, като пуска кръст в нея. След това със светената вода и китка босилек той ръси къщата, за да прогони лошите и нечистите сили и болестите от нея. Домакините поставят паричка в котлето със свещена вода. На следващия ден, същият кръст се хвърля в река или водоем.
Този ден е първият от поредица водни обреди, включващи Йордановден и Ивановден, които на някои места се наричат мъжка и женска Водица. Вярва се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря и само праведните могат да го видят, като техните желания се сбъдват.
Според поверията, в тази нощ животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново. В Родопите се смята, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.
В някои райони на Югоизточна и Северна България, на този ден по домовете ходят “совойници” – неженени момичета, облечени като булка и младоженец. Те носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и пеят за здраве и късмет. Придружавани са от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, получени от совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.
Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сарми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.
Вашият коментар