Докато за мнозина у нас студът в новогодишната нощ е предизвикателство, 31 български учени посрещнаха 2026 година на едно от най-негостоприемните места на планетата – Антарктида, на около 14 000 километра от България.
След дълго плаване през Атлантика и опасния проток Дрейк първата група от експедицията достигна Ледения континент. Там ежедневието няма нищо общо с обичайния ритъм – условията са сурови, но отношенията между хората са изненадващо топли.
Животът в полярната база изисква строги правила. Дори използването на обикновен електроуред става след съгласуване, за да не се натовари системата и да не остане базата без електричество.
Празниците не спират работния процес. „Денят отново е работен, тъй като имаме много задачи и малко време“, обяснява инж. д-р Петър Сапунджиев. Изследванията продължават и на Нова година – учените наблюдават промените в климата, новопоявили се ледникови образувания и колониите от пингвини. За фотографа Вера Гоцева Антарктида е не само природен феномен, а и място, където непознати хора бързо се превръщат в семейство.
Новогодишното отбелязване в българската база „Св. Климент Охридски“ започна в 19:00 ч., когато в България настъпи полунощ. Изследователите спазиха традицията да се отправят към местността „Крумов камък“ – с моторни шейни, със ски или пеша. Тази година за първи път там е имало интернет връзка, което е дало възможност за разговори с близките у дома.
Празникът премина на дневна светлина – в Антарктида сега е лято и слънцето не залязва. Въпреки ограничените ресурси, готвачът Самуил Челебиев е успял да подготви традиционна българска трапеза с няколко вида месо и познати ястия, които носят вкус на дом.
Поздрави от България пристигнаха и под формата на картички, изпратени от Видин – малък жест, който силно развълнува екипа. „Малка държава като България е стъпила доста сериозно на Антарктида. Това е страшна гордост за нас“, споделя капитанът на лодка Елка Василева.
След необичайната новогодишна нощ учените продължават своята работа на Ледения континент – в място, което те определят като „идеална лаборатория“, където науката и човешката устойчивост вървят ръка за ръка.
Вашият коментар