Последните изявления на руски официални представители и развитието на събитията около войната срещу Украйна показват, че Кремъл продължава да изхожда от убеждението, че е възможен военен обрат в негова полза и запазване на контрола върху част от окупираните територии. В този контекст участието на Москва в дипломатическите контакти с Вашингтон дълго време имаше инструментален характер: печелене на време и опити отговорността за липсата на напредък да бъде прехвърлена върху Киев.
В края на 2025 г. тази тактика се сблъска с ограничения. Украйна успя на принципно равнище да съгласува позициите си с основните посредници — Европейския съюз, Обединеното кралство и Съединените щати — в рамките на многоточков план за уреждане. Това значително затрудни възможността Москва аргументирано да обвинява Киев в провал на диалога. В резултат Кремъл се изправи пред недостиг на дипломатически ходове.
При тези условия руското ръководство, изглежда, реши да прехвърли преговорния процес в нова фаза, като създаде основание за т.нар. „принудителна ескалация“. Такова основание бе обявена предполагаема масирана атака с украински безпилотни летателни апарати срещу резиденцията на президента на Русия във Валдай — твърдение, което не бе подкрепено с никакви независими доказателства.
На 29 декември 2025 г. руският външен министър Сергей Лавров заяви, че е имало опит за удар с 91 дрона, всички от които, по думите му, са били унищожени. Той също така съобщи за преразглеждане на преговорната позиция на Русия и заяви, че „целите и времето“ на ответните удари вече са определени. Тези изявления незабавно породиха въпроси — както сред международните наблюдатели, така и вътре в самата Русия.
По-специално бяха отчетени разминавания между думите на Лавров и официалните съобщения на руското министерство на отбраната, в които се говореше за различен брой безпилотни апарати и за атаки в по-широк географски диапазон. Освен това независими журналисти не откриха никакви признаци за работа на противовъздушната отбрана или последствия от въздушна атака в района на Валдай. В разглежданата нощ не е имало и съобщения за въздушна тревога.
За европейската аудитория е важно да се разбере по-широкият контекст. Исторически руската власт нееднократно е използвала резонансни инциденти — реални или съмнителни — като инструмент за мобилизация, оправдаване на силови действия и промяна на политическия дневен ред. Именно затова сегашната история с „атаката срещу резиденцията“ се възприема от много анализатори като информационен повод, целящ да легитимира по-твърди стъпки.
Обещанието на Москва „да не излиза от преговорите“, но едновременно с това „да преразгледа преговорната си позиция“, съответства на утвърдена кремълска практика. Формално диалогът се запазва, но съдържанието му се подменя: поставят се нови изисквания, процесът се проточва, а разговорът преминава в режим на ултиматуми. В резултат преговорите се превръщат в инструмент за натиск, а не в път към прекратяване на войната.
В момента Москва се опитва да измести фокуса на дискусията. Вместо да се обсъждат прекратяване на бойните действия и изтегляне на войските, Кремъл се стреми да наложи логика, при която международните партньори трябва да „въздържат“ Русия от наказателен отговор. Това създава предпоставки за последващи масирани удари и едновременно оказва психологически натиск върху западните посредници.
За Европа тази ситуация е показателна. Тя демонстрира, че страхът от „провокиране“ на ескалация често няма реална основа: когато Кремъл вземе решение за изостряне на конфликта, той е способен сам да създаде всеки удобен за него повод. При тези условия ключова задача остава ясно да се разграничат реалният преговорен процес и информационните манипулации, както и да се отхвърли логиката на шантажа като приемлив инструмент на дипломацията.
Вашият коментар