На 20 декември православната църква отбелязва св. Игнатий, известен като Игнатий Богоносец заради думите на Исус Христос, който го вдигнал на ръце и казал на учениците си: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.“ Свети Игнатий служил четиридесет години като епископ на църквата в Антиохия, преди да бъде хвърлен на лъвовете от римския император Траян заради отказа му да се моли на римските богове. След смъртта си, той се явявал на вярващите и им помагал при лечението на тежки болести.
В българските вярвания денят се нарича Игнажден и бележи началото на Новата година. Народът вярвал, че този ден има магическа сила и внимателно следял всички символи и знаци. Извършвали се множество магически ритуали, включително поставянето на голямо дърво, наречено Бъдник, в огнището, което се смятало за символ на бъдещото благополучие. Вярвало се, че ако надникнеш в огъня на Бъдника, можеш да видиш миналото и настоящето си. Неомъжените моми слагали еньовска китка в огъня, за да видят образа на бъдещия си съпруг.
Характерен за този ден е ритуалът “Полазване”, при който първият гост в дома определя каква ще бъде годината. Полазникът пристигал рано сутрин, носейки дърво, поздравявал стопаните и пожелавал: „Да ви е честита младата година!“. След това разравял огнището с Бъдника, за да излязат искри, и изричал благословии за плодородие и изобилие. Стопаните гощавали полазника богато и го дарявали с кърпа и риза.
Дните от Игнажден до Бъдни вечер се наричали Мъчници и се смятало, че през тях нераждалите жени не трябва да подхващат домакинска работа, за да раждат по-лесно. На Игнажден всички работели усилено, почиствали къщата и изхвърляли метлата заедно с боклука. Малките деца получавали символично издърпване на ушите, за да растат по-бързо.
На трапезата на Игнажден стопанката месела обредна пита с мая, която вечерта се разчупвала, а у когото останело по-голямото парче, се смятало, че ще има късмет. Приготвяли се жито и царевица за берекет, които първо се давали на момите в къщата. Готвели се и сармички, а домакинята давала по два ореха на всеки член на семейството, по които се гадаело на Бъдни вечер. Месели се колачета за здраве, а на масата присъствали ошав, картофи, ястия с праз или булгур, както и мед. На празника не се изнасяло нищо от дома, за да не излезе берекетът, и не се давало или искало на заем.
Вашият коментар