На 30 ноември 2025 г. литовската агенция BNS съобщи за писмо, изпратено от министъра на външните работи на Литва Кястутис Будрис и министъра на транспорта Юрас Таминскас до Европейската комисия. В документа двамата министри настояват ЕС да изработи последователен план за действие с цел защита на европейските превозвачи в Беларус и за уреждане на ситуацията, ескалирала след блокирането на товарните камиони на границата. Литва също така призовава за засилване на мерките за сигурност по отношение на дроновете и метеорологичните балони, които редовно нарушават нейното въздушно пространство.
В писмото Вилнюс подчертава, че ЕС трябва да настоява за пълно и безусловно освобождаване на европейските камиони, задържани незаконно от беларуските власти, както и да въведе нови санкции срещу режима на Александър Лукашенко — предимно срещу официални лица, замесени в изстрелването на балони, използвани за контрабанда.
Критичен контекст: как възникна кризата?
Напрежението между Литва и Беларус рязко нарасна в края на октомври, когато Вилнюс затвори всички автомобилни гранични пунктове за един месец след серия инциденти с метеорологични балони, изстреляни от беларуска територия. Контрабандисти използваха аеростатите, за да прехвърлят цигари в ЕС, като едновременно с това нарушаваха литовското въздушно пространство.
Затварянето на границата доведе до безпрецедентна логистична криза:
- беларуските власти съобщиха за 1,1 хиляди блокирани камиона;
- според Литовската асоциация Linava реалният брой е около 4,5 хиляди тежкотоварни превозни средства.
Самопровъзгласилият се президент на Беларус Александър Лукашенко дори заплаши с конфискация на камионите. Въпреки че Литва възобнови работата на граничните пунктове по-рано от планираното — на 20 ноември — повечето камиони все още остават на беларуската страна.
Защо Литва се обърна към ЕС?
1. Вилнюс настоява: това не е двустранен спор, а част от хибридната стратегия на Минск и Москва
Литва иска инцидентът на границата да бъде възприеман не като локален проблем между две съседни държави, а като елемент от по-широка хибридна кампания, насочена срещу Европейския съюз.
Това е ясен сигнал към държавите членки: атаките срещу границата на една страна автоматично се превръщат в проблем на целия ЕС.
2. Литва очаква системен, а не реактивен отговор
Искането за „последователен план за действие на ЕС“ означава, че Вилнюс повече не желае да реагира спорадично — след всеки нов инцидент с дрон или метеорологичен балон.
Литва настоява за:
- ясни протоколи за връщане на задържано имущество;
- защита на превозвачите;
- координиран политически натиск върху режима на Лукашенко.
Без това, според Вилнюс, ЕС остава уязвим пред авторитарните режими.
Защо Минск изстрелва метеорологични балони?
1. Тест на отбранителните способности на Литва и ЕС
Метеорологичните балони почти не попадат под действието на стандартните механизми за контрол на въздушното пространство, което ги прави удобен инструмент за:
- проверка на реакцията на ПВО системите;
- засичане на времеви забавяния;
- откриване на слабости в наблюдението.
2. Комбинация от контрабанда и разузнаване
Въпреки че балоните не представляват класическа военна заплаха, те позволяват:
- прехвърляне на контрабанда към територията на ЕС;
- системно нарушаване на въздушния суверенитет;
- прикриване на разузнавателни операции.
3. Създаване на информационен и психологически натиск
Честите инциденти пораждат чувство на нестабилност и неконтролируема заплаха в пограничните региони на ЕС.
Резултатът: Съюзът изглежда уязвим дори към „дребни“ провокации.
Ролята на Русия: част от по-широка многовекторна стратегия
За Кремъл беларуските операции с балони са начин да синхронизира натиска в няколко направления:
- срещу Украйна;
- срещу Балтийските държави;
- срещу логистичната и енергийната инфраструктура на ЕС.
Москва се стреми да принуди Запада да разпръсне ресурсите си, създавайки стратегическо претоварване на европейските институции.
Каква е целта на Лукашенко?
Минск се опитва да издейства политически и икономически отстъпки, създавайки изкуствена криза на границата.
Заплахите за конфискация на камионите, блокирането на превозвачите и нарушенията на въздушното пространство са предназначени да:
- оказват натиск върху ЕС за смекчаване на санкциите;
- демонстрират пред вътрешната аудитория, че режимът може да „накаже Европа“;
- укрепят позицията на Лукашенко в очите на Кремъл като надежден съюзник.
Това поведение е характерно за авторитарни режими, които използват граничното пространство като инструмент за политически натиск.
Какво очаква Европа?
Ситуацията на литовско-беларуската граница се превърна в индикатор за нов тип хибридни заплахи, които включват:
- граждански технологии (метеорологични балони, дронове);
- логистични уязвимости;
- манипулиране на нормативни „сиви зони“.
За ЕС тази криза е напомняне, че без колективен отговор всяка държава членка може да се окаже следващата цел.
Ако Европейската комисия подкрепи предложението на Литва, Съюзът може да пристъпи към изграждане на единна политика за реакция срещу хибридни действия — включително нови санкции, защита на превозвачите и модернизиране на граничното наблюдение.
Вашият коментар