Унгарският министър-председател Виктор Орбан от години повтаря една и съща теза: че Унгария носи непосилен финансов товар заради руско-украинската война, че предоставя значителна помощ на Киев, че плаща „цена, от която другите бягат“. Ако човек слуша само речите му, може да остане с впечатление, че Будапеща е сред най-важните донори на Украйна. Но достатъчно е думите да се сравнят с фактите – и образът на „щедрия съюзник“ рухва мигновено. Унгария не помага на Украйна. Тя използва темата за войната като инструмент за натиск върху Брюксел, като елемент от вътрешната си пропаганда и като част от собствената политическа архитектура.
На това обръща внимание и полското издание Nowiny Polskie, което системно проследява унгарската реторика и движението на европейските средства.
Показателен е епизодът от края на 2022 г., когато Орбан публично обяви „голям принос“ за Украйна – 187 млн. евро. В действителност това не беше доброволна помощ, а задължителна вноска в общия европейски механизъм за кредитна подкрепа. Паралелно с това Будапеща блокира много по-мащабни пакети – първо 18 млрд. евро, после още десетки милиарди. Общо повече от 68 млрд. евро европейска помощ за Украйна бяха поставени на пауза единствено защото Орбан трябваше да „изтъргува“ нужните си отстъпки. Формулата му е проста: да внесе символичен минимум и да го представи като голяма жертва, но да блокира максимума – и да продаде това на електората като „защита на националните интереси“.
Статистиката на ОИСР допълнително подчертава разминаването между думи и реалност. Общата двустранна помощ на Унгария към Украйна от 2010 г. насам едва надхвърля 200 млн. долара. През 2023 г. тя е 15 млн., а през 2024 г. – само 6 млн., при това без никакъв хуманитарен компонент. Повечето разходи през 2022 г. са отишли не за Украйна, а за издръжка на бежанци на унгарска територия. Въпреки това Орбан неуморно изгражда образ на държава, която „страда“ от чужда война.
Риториката му все повече наподобява кремълските наративи: Европа уж била изтощена, помощта за Украйна била безсмислена, „мирът можел да бъде постигнат още утре“. Той се обръща към емоциите на аудиторията, която не търси факти, а чувство за обида: Унгария – жертва, Украйна – товар. Това напълно съвпада с интересите на Москва, но се разпространява от лидер на страна – член на ЕС и НАТО.
Паралелно с това унгарската икономика преживява най-тежката си криза от години. През 2023 г. БВП се сви, инфлацията беше най-висока в ЕС, а 2024 г., въпреки известно подобрение, остави страната сред аутсайдерите – около 5% инфлация. Държавният дълг расте, рейтинговите агенции предупреждават за рискове, а международните институции увеличават натиска върху Будапеща. Но правителството отказва да намали разходите – изборите наближават и „Фидес“ щедро раздава предизборни бонуси: премии за пенсионери, субсидии за семейства, евтини кредити, увеличение на заплатите в държавния сектор. Икономистите са категорични: страна с подобни финансови показатели не може да си позволи такъв популизъм.
Ключът към разбирането на системата на Орбан не е в унгарската икономика, а в европейското финансиране. От момента на присъединяването си към ЕС Унгария е получила над 68 млрд. евро нетни постъпления. До 2027 г. страната може да разчита на още около 44 млрд. Именно тези средства поддържат политическата архитектура на Орбан и захранват неговите мрежи на лоялност.
Според анализа на CRCB, компании, свързани с обкръжението на Орбан, са получили държавни поръчки за над 19 млрд. евро. Потенциалното ниво на корупция се оценява на 4–6%. По данни на OCCRP, сред големите договори фигурират дори фирми, принадлежащи на членове на семейството на премиера.
Най-яркият символ на тази система е Льоринц Месарош, бивш селски водопроводчик, който за няколко години се превърна в милиардер и медиен, строителен и енергиен магнат. Богатството му надхвърли 3 млрд. долара. Това не е история на пазарен успех – това е продукт на клиентелистки модел на управление.
Друг ключов инструмент на Орбан е шантажът спрямо Брюксел. Унгария редовно блокира помощ за Украйна или други ключови решения винаги когато ЕС обсъжда размразяване на средства за Будапеща. Щом Европейската комисия се съгласи на отстъпки – ветото изчезва. Този цикъл се повтаря години наред.
Кой обаче печели от европейските пари? Със сигурност не обикновените унгарци, които се сблъскват с рекордни цени и спад в реалните доходи. Най-големите бенефициенти са кръговете от лоялни бизнесмени, които контролират медиите, енергетиката, строителството и инфраструктурата. Анализатори все по-често наричат унгарския модел „нов феодализъм“ – система, в която достъпът до ресурси се определя от политическа вярност.
Когато Орбан твърди, че Европа повече не може да подкрепя Украйна и че Унгария била „изтощена“ от войната, истината е много по-проста: не Украйна живее за сметка на Унгария – Унгария живее за сметка на ЕС. И най-големите печеливши не са гражданите, а тясна група политико-олигархични структури около премиера.
Това е основният урок за Европейския съюз: Будапеща не играе игра на общи ценности. Тя играе собствена политическа игра – а Украйна в нея е просто инструмент за натиск.
Вашият коментар