Българите остават сред най-уязвимите европейци, когато става дума за здравословен начин на живот и профилактика. Това показва мащабно международно изследване, проведено между февруари и март 2025 г. сред 27 000 души от 22 държави, включително 1000 участници от България. Проучването, реализирано от фармацевтична компания, оценява навиците, психичното състояние и доверието в здравните системи.
Само 40% от българите живеят здравословно
Макар 92% от запитаните у нас да признават, че здравословният начин на живот е важен, реално едва 40% твърдят, че го прилагат. В останалата част на Европа този дял достига 52%, а Испания е лидер – две трети от жителите ѝ живеят здравословно, като средната продължителност на живота там е 84 години.
У нас обаче 37% от хората никога не са преминавали профилактичен преглед, а доверието в здравната система остава под средното за ЕС. Според Стефан Динев от компанията, провела проучването, данните показват тревожна липса на култура на превенция и загриженост за дългосрочното здраве.
Липса на време и мотивация
Около 40% от българите споделят, че нямат мотивация да променят нездравословните си навици. Почти същият процент казват, че нямат време за това, а всеки трети – че не може да си го позволи финансово. Сред най-честите бариери за промяна са високите нива на стрес, както на работното място (според 45% от анкетираните), така и в дома (49%).
Навици и зависимости
Кафето, тютюнопушенето и алкохолът остават най-разпространените „утешителни навици“. Над 86% от българите посочват, че пият кафе, за да се почувстват по-щастливи. Почти половината пушат, основно за да облекчат напрежението, а 40% консумират алкохол – за отпускане и по-добър сън.
Мъжете в България пушат, пият и се движат малко. Профилактиката често се подценява, а това пряко влияе върху продължителността на живота“, казва проф. Иван Груев, бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България. Има тенденция за подобрение сред младата генерация, но е сред сравнително малък процент интелигентни и материално осигурени хора. По думите на проф. Груев, средната продължителност на живота при мъжете е 73,7 години, а при жените – 79.
Къде търсим съвет и доверие
Най-силно влияние върху решенията, свързани със здравето, оказва семейството (60%) и личният лекар (44%). Едва 10% се доверяват на инфлуенсъри, а само 3% – на политици. Въпреки недоверието към институциите, аптеките остават предпочитано място за съвет и бърза помощ – всеки втори анкетиран посочва, че избира физическа аптека, защото „веднага получава това, от което се нуждае“.
Психично здраве – „добро“, но без подкрепа
80% от българите оценяват психическото си здраве като добро, с което страната заема второ място в Европа след Румъния. Въпреки това едва 10% реално търсят професионална помощ. „Вярваме на лекарите, но пренебрегваме профилактичните прегледи, психичното ни здраве е прекрасно, но страдаме от бърнаут – липсва ни критичност за начина, по който живеем“, коментира клиничният психолог д-р Велислава Донкина.
Недоволство от системата и липса на приоритет
Само 37% от българите заявяват, че са доволни от здравната система – далеч под средното за ЕС (57%). Експертите са единодушни, че основният проблем е недостатъчното финансиране и липсата на превенция.
В България средствата за здравеопазване са около 5% от БВП, докато в ЕС те са средно 11%. Половината от разходите идват от джоба на гражданите или от сивия сектор, заяви Григор Димитров от Надзорния съвет на НЗОК.
Той допълни, че здравната система е „прекалено пазарна за сметка на социалната си функция“ и предложи резултатите от проучването да бъдат представени в парламента преди обсъждането на бюджета за 2026 г.
Вашият коментар