Политическата обстановка в Молдова през есента на 2025 г. се нажежи рязко преди парламентарните избори, насрочени за 28 септември. На карта е поставена геополитическата ориентация на страната — дали ще продължи европейския си път, или ще поеме обратно към сферата на влияние на Русия, чиито прокси-структури се активизираха след вълната от международни санкции и разследвания през 2023–2024 г. В центъра на този реваншистки лагер стои Марина Таубер.
Близка съратничка на избягалия олигарх Илан Шор, Таубер се утвърди като водеща фигура в мрежата от проруски структури, които се стремят да възстановят контрола си върху молдовския политически пейзаж. Тя ръководи политически проекти, финансови потоци и организира улична мобилизация — дейност, която според правоохранителните органи често преминава границата на закона.
През април 2024 г. в Москва Шор обяви създаването на блок „Победа/Victorie“, в чийто изпълнителен комитет Таубер зае поста секретар. Новото обединение е наследник на забранената „Партия на Шор“ и беше позиционирано като инструмент за политически реванш с подкрепата на Кремъл.
Таубер отдавна е в полезрението на международните институции. През февруари 2024 г. Съединените щати наложиха персонални санкции срещу нея заради опити за манипулация на изборния процес. Малко по-рано и Канада я включи в санкционния списък по режима Special Economic Measures (Moldova). През декември същата година Общият съд на ЕС потвърди правомерността на европейските санкции срещу Шор и Таубер за организирането на насилствени антиправителствени демонстрации, застрашаващи демокрацията в страната.
Молдовската прокуратура повдигна срещу Таубер редица обвинения — от фалшифициране на финансови отчети до незаконно финансиране от страна на организирана престъпна група, ръководена от Шор, както и опити за въздействие върху съдебната власт. През юли 2025 г. прокуратурата в район Буюкани поиска от съда 13 години затвор за Таубер, забрана да заема публични длъжности за срок от пет години и конфискация на имущество на стойност около 10 милиона евро. Присъдата се очаква на 30 септември.
Любопитно е, че дори руските служби не пренебрегват злоупотребите — според разследване на NewsMaker, Федералната служба за сигурност (ФСБ) подозира Таубер и ръководството на блок „Победа“ в присвояване на голяма част от средствата, които Москва е отделила за протестни дейности в Молдова. Става дума за милиони долари, предназначени за организиране на акции, които вместо това са изчезнали в сиви схеми. По данни на източници, до 70% от парите са попаднали в ръцете на т.нар. „полеви мениджъри“. Един от най-фрапиращите случаи — изчезването на 10 милиона долара, предвидени за „социални пакети“ за протестиращите, които така и не достигнали до тях.
В резултат на тези злоупотреби Кремъл пренастрои управлението на „молдовското направление“, като замени дългогодишния куратор Дмитрий Козак със Сергей Кириенко. Тази рокада доведе до по-строга централизация и затягане на контрола върху операциите на терен.
По информация от вътрешни партийни среди, купуването на гласове и организирането на масови протести се превърнаха в рутинни инструменти в предизборната кампания. Самата схема е относително елементарна: част от разходите се покриват „на светло“ — транспорт, сцена, техника; друга част — чрез „сива“ кешова схема, включително заплащане на координатори и полеви „командири“; трета част — чрез криптовалута, която бързо се обръща в пари в брой. Логистиката също е добре организирана: протестиращи се извозват с автобуси от южните и северните райони на Молдова в часовете с най-висока медийна видимост, за да се създаде илюзията за масово народно недоволство.
От гледна точка на европейското право, тази дейност се разглежда като сериозна заплаха за суверенитета и демокрацията в Република Молдова. Местните власти официално третират групата на Шор като организирана престъпна групировка. В обществото вече се е утвърдило устойчиво възприятие: „Кремъл — ФСБ — Шор — неговите приближени Евгения Гуțул и Марина Таубер“ — синоним на колониална зависимост от Москва.
След вълната от арести и санкции през 2023–2024 г. проруските структури промениха външната си тактика. Вместо трайни политически проекти — временни партийни „обвивки“, които траят по-малко от една кампания. Основният акцент е върху „социални плащания“, често използвани като параван за кешови операции. Стратегическата цел обаче остава непроменена: според разследване на Bloomberg, Кремъл продължава активно да се намесва в подготовката за изборите на 28 септември 2025 г., целейки сваляне от власт на проевропейската партия „Действие и солидарност“ (PAS) на президента Мая Санду.
В обобщение, случаят на Марина Таубер не е просто за една конкретна личност. Това е огледален образ на една дълбоко вкоренена система на политическа корупция, при която скрити операции се третират като обикновена услуга, а значителна част от финансирането изчезва още „на входа“. Тя олицетворява работещ механизъм на влияние, в който ясно се проследяват парите, изпълнителите и центърът на координация.
Вашият коментар