Тъмното измерение: как функционира руският „сенчест“ танкерен флот

През август стана известно, че Владимир Матвеев, електротехник на танкера „Волгонефть-212“, който потъна през декември 2024 г. в Черно море заедно с товар мазут, чрез съд осъди компанията „Камско корабоплаване“ за неизплатени заплати. Руските власти на практика направиха тази структура „жертвената коза“ за катастрофата, въпреки че отговорност би трябвало да носят и Морската администрация на РФ, и пристанищата, и класификационните общества, които издаваха фалшиви документи за годността на кораба.

Размерът на компенсацията впечатлява – над 733 хиляди рубли за пет месеца след аварията. Това е около 1800 долара на месец – значително по-малко от заплатите на електромеханиците в световния танкерен флот. Това отново подчертава мизерните условия, при които работят руските моряци.

Крюинг компании под контрола на нефтения бизнес

В Русия действат стотици посредници за наемане на моряци. Част от тях са свързани с международни структури, а други са пряко подчинени на нефтените концерни. Сред тях са ООО „Газпромнефть Шипинг“, петербургското и московското ООО „Транснефть-Сервис“.

Особено внимание заслужават компаниите, които едновременно се занимават с корабоплаване и с наемане на екипажи, прикривайки собствениците и реалните бенефициенти. Те обслужват нуждите на кремълския нефтен империализъм, избягвайки прозрачността.

„BF Tanker“ – един от ключовите превозвачи

Компанията „БФ Танкер“ (BF Tanker), създадена през 2014 г., се превърна във важен играч на пазара за превоз на нефт и нефтопродукти. Формално тя се представя като вътрешен превозвач за Балтийския басейн и Волга, но всъщност активно оперира и в Черно море.

Фирмата декларира лицензи за превоз на опасни товари, но официално няма право да се занимава с наемане на моряци. Въпреки това тя води активна крюинг дейност – в социалните мрежи и в специализирани сайтове редовно се публикуват обяви. Условията на труд са незадоволителни: заплатите са значително по-ниски от световните, а закъсненията на плащанията са често явление.

През 2023 г. танкерите на „BF Tanker“ масово извършваха рейсове от Черно и Азовско море към Турция и Египет. Сред тях са „Балфлот 11“ (по-късно преименуван на „Даря“), „Балфлот 12“ („Александра“), както и „Балфлот 14–20“. Всички те превозваха нефт до турски и египетски пристанища.

Тези кораби, въпреки че формално се позиционират като „вътрешни“, станаха част от глобална схема за заобикаляне на санкциите. Управлението им е свързано с държавни руски структури като „ГТЛК“, а собствениците се прикриват чрез мрежа от компании-пощенски кутии.

Връзки с „Лукойл“ и офшори

Историята на „BF Tanker“ е тясно свързана с „Лукойл“. Още през 2010-те компанията превозваше милиони тонове нефтопродукти за концерна, строеше нови кораби във „Волжска Ока“ и „Красное Сормово“. Чрез „Лукойл“ и неговия търговец Litasco (първоначално швейцарски, а по-късно дубайски) „BF Tanker“ получаваше дългосрочни договори.

По-късно собствениците и мениджмънтът на компанията бяха скрити в руските регистри. Известно е обаче, че структурата се контролира чрез московското АД „Глобал Груп“, свързано с банката ВТБ. В ръководството са били Евгения Путрайм (дъщеря на високопоставен служител от Руския морски регистър на корабоплаването), Игор Фурман и Сергей Барчуков, които по-рано са работили в друга „съмнителна“ структура – „Инок ТМ“.

„Инок ТМ“ и офшорни схеми

„Инок ТМ“ официално действа като мениджър за част от танкерите на „BF Tanker“. Основатели са били руските бизнесмени Ришат Багаутдинов, Олга Грищенко, както и кипърската компания Voje Holding Limited, спомената в „Панамските документи“.

По-нататък веригата води до белгийската „INOK NV“, която официално управлява кораби в Антверпен. Уебсайтът на тази компания дори пренасочва потребителите към руския „Инок ТМ“. Така руските оператори вплитат своите структури в европейската морска среда чрез офшори.

Voje Holding заедно с други „сестрински“ компании (Pola Maritime, Capstans Holding, Valbridge) фигурира в съдебни дела във Великобритания и Ирландия, опитвайки се чрез фиктивни спорове да легализира прехвърлянето на активи на санкционирани компании.

Ролята на Багаутдинов и „Волжско параплавство“

Особена фигура в тази история е Ришат Багаутдинов, заместник-председател на Руската камара по корабоплаване. Той едновременно е свързан с „Инок ТМ“, „ВФ Танкер“ и „Окска корабостроителна компания“. Неговите фирми чрез кипърски структури влизат в групата „Universal Cargo Logistics Holding“ на олигарха Владимир Лисин.

„Волжско параплавство“, ръководено също от Багаутдинов, през 2025 г. попадна под санкциите на ЕС, Великобритания и Швейцария. Компанията се занимава не само с превози, но и с „патриотични проекти“ за руската власт, превръщайки се в инструмент на пропагандата.

Руският „сенчест“ танкерен флот представлява сложна система, която обединява корабособственици, крюинг агенции, офшори и международни структури. Централна роля в нея играе „Руският морски регистър на корабоплаването“, който сертифицира както кораби, така и крюинг компании, затваряйки очи за нарушения.

Въпреки относително малките размери на „малкия“ танкерен флот, неговото влияние върху европейската морска сигурност и политика е огромно. Санкциите срещу такива компании показаха ефективност, но натискът трябва да се засили – не само върху големите корпорации, но и върху „посредниците“, които осигуряват работата на „сенчестите“ схеми на Кремъл.