Захарният диабет, хипертонията, употребата на определени медикаменти и тютюнопушенето са сред основните фактори, които могат да доведат до увреждане на бъбреците. Това заяви доц. Даниела Петрова от Клиниката по нефрология към катедра “Урология и нефрология” във Военномедицинска академия, в интервю за БТА. Според нея в рисковата група попадат също хора с автоимунни заболявания, пиелонефрити, бъбречно-каменна болест, вродени аномалии на отделителната система, както и пациенти със затлъстяване или наследствена предразположеност към бъбречни заболявания.
Ролята на бъбреците в човешкия организъм е изключително съществена – те осигуряват пречистване на кръвта от отпадни продукти, поддържат електролитния баланс, регулират кръвното налягане, стимулират образуването на червени кръвни клетки и елиминират токсини. В зависимост от развитието си, бъбречните заболявания се разделят в две основни категории. Острите бъбречни увреждания се проявяват внезапно – в рамките на часове или дни – и обикновено засягат пациенти с дотогава нормална бъбречна функция. Те често са резултат от инфекции, токсично въздействие на лекарства или контрастни вещества, използвани при медицински изследвания. Втората група включва хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ), които се развиват постепенно и могат да останат незабелязани за дълъг период.
През последните две десетилетия броят на хората с ХБЗ значително нараства. Данните сочат, че над 10% от населението в световен мащаб е засегнато, а в България този процент достига 13-14%, отбелязва доц. Петрова. Сред засегнатите са и деца, като тенденцията сочи увеличение на случаите. ХБЗ се характеризира с трайно нарушаване на структурата и функциите на бъбреците за период над три месеца и представлява сериозен глобален здравен проблем.
Хроничните бъбречни заболявания могат да засегнат хора от всички възрасти, но най-висока честота се наблюдава сред хората над 65 години – около 34% от тях са диагностицирани с ХБЗ. Жените страдат по-често от заболяването в сравнение с мъжете. Сред основните причини за развитие на ХБЗ са артериалната хипертония, диабетът и затлъстяването, които постепенно влошават бъбречната функция.
Дълго време бъбречните заболявания могат да протичат безсимптомно, като компенсаторните механизми на организма маскират първоначалните увреждания. В много случаи диагнозата се поставя случайно при рутинни медицински прегледи. Симптомите, когато се проявят, могат да включват отпадналост, често и болезнено уриниране, промени в цвета и количеството на урината, отоци по лицето и крайниците. В по-напредналите стадии могат да се появят анемия, сърдечно-съдови проблеми, задух, сърбеж по кожата, повръщане и мускулни крампи. Високото кръвно налягане също може да бъде индикатор за бъбречно заболяване.
За ранно откриване на бъбречни проблеми се препоръчва ежегоден профилактичен преглед, включващ анализ на урината и изследване на серумния креатинин, урея и пикочна киселина. Хората с диабет, хипертония или фамилна обремененост са особено рискови и следва да бъдат наблюдавани от специалист.
Бъбречната болка често се свързва с инфекции или наличие на камъни, като бактериални инфекции, причинени от E.coli и K. pneumoniae, са сред най-честите патогени. Хроничното бъбречно заболяване обаче рядко причинява болка и обикновено протича незабелязано.
Формирането на камъни в бъбреците зависи от множество фактори, сред които начинът на живот, хранителните навици, климатичните условия и генетичната предразположеност. Консумацията на недостатъчно течности, прекомерният прием на месни продукти, сол, газирани напитки и алкохол могат да увеличат риска. Популярната идея, че бирата помага за предотвратяване на камъни, е погрешна – напротив, тя може да засили процеса на камъкообразуване.
За да се намали рискът от развитие на ХБЗ, е важно да се поддържа здравословен начин на живот – балансирано хранене с повече плодове и зеленчуци, умерен прием на протеини и сол, редовна физическа активност, достатъчна хидратация и избягване на тютюнопушенето. Контролът върху кръвното налягане и телесното тегло също е от решаващо значение.
Острите бъбречни увреждания могат да бъдат успешно лекувани, но при ХБЗ контролът върху заболяването е ключов. Ако бъде диагностицирано в ранен стадий, лечението може да забави прогресията и да осигури добро качество на живот. При напреднали стадии на заболяването може да се стигне до бъбречна недостатъчност, което налага диализно лечение или бъбречна трансплантация.
Някои медикаменти, като нестероидните противовъзпалителни средства (обезболяващи), определени антибиотици и противогъбични препарати, могат да имат токсично въздействие върху бъбреците. Контрастните вещества, използвани при образни изследвания като ядрено-магнитен резонанс и скенер, също могат да доведат до увреждания, затова преди подобни процедури често се изисква предварителна оценка на бъбречната функция чрез изследване на серумен креатинин.
Световният бъбречен ден, който се отбелязва на 13 март, е инициатива на Международното дружество по нефрология и Световния бъбречен алианс. Тази глобална кампания цели да повиши осведомеността относно значението на бъбречното здраве, превенцията на заболяванията и ефективните стратегии за контрол и лечение на ХБЗ.
Вашият коментар