В самия център на Европа, в страна с малко повече от пет милиона жители, се разиграва политическа драма, която може да има далечни последици за целия Европейски съюз. Словакия, някога смятана за успешен пример на постсъветска интеграция, постепенно се превръща в поредния бастион на антиевропейски настроения под ръководството на министър-председателя Роберт Фицо, който изглежда е възприел методи от съседна Унгария и дори от Кремълския сценарий на Владимир Путин.
След покушението срещу него през май 2024 г. Фицо, вместо да се опита да обедини страната, избра пътя към по-нататъшно поляризиране на обществото. Сега той си е намерил нов вътрешен враг — партия „Демократи“, която обвинява в организирането на покушението срещу себе си. Това обвинение изглежда толкова натегнато, че дори лоялните наблюдатели свиват рамене: единствената „вина“ на партията е, че атентаторът някога е участвал в техни мероприятия като редови активист.
„Демократите са тези, които допринесоха за покушението срещу Роберт Фицо, аз съм вътрешно убеден в това и мисля, че ще има доказателства за това“, заяви заместник-председателят на парламента Тибор Гашпар, един от най-близките сподвижници на Фицо. Забележително е, че синът на Гашпар оглавява словашката разузнавателна служба SIS, което придава на тези думи особена тежест и зловещо звучене. Всъщност това изказване може да се тълкува като намек, че „доказателствата“ ще бъдат намерени при всякакви обстоятелства – метод, добре познат от руските реалии, където разузнавателните служби редовно „намират“ точно тези доказателства, от които властите се нуждаят.
И така, каква е тази „опасна“ партия? „ Демократи“ е млада политическа сила, създадена през 2023 г. от бившия министър-председател Едуард Хегер и няколко министри от неговото правителство. Основният „грях“ на партията в очите на сегашното правителство е активната подкрепа за Украйна. Именно при управлението на Хегер Словакия прехвърли на Киев системи за противовъздушна отбрана (ПВО) С-300 и изтребители МиГ-29, с което стана първата страна, предприела такава решителна стъпка. След поражението си на изборите през 2023 г. Хегер отстъпи лидерския пост в партията на Ярослав Наги, бившия министър на отбраната. Въпреки че „Демократите“ не успяха да влязат в парламента, сега те са най-активната политическа сила в антиправителствените протести. Освен това партията събира подписи за референдум за предсрочно прекратяване на мандата на парламента, като вече е събрала една трета от необходимите гласове.
Сценарият на Фицо за конфронтация с опозицията тревожно напомня методите на Путин: обявяване на опонентите за „чуждестранни агенти“, обвиняване на протестиращите в работа за външни сили и създаване на атмосфера на обсадена крепост. Както и в Русия, опозиционните на властите са обявени не просто за политически противници, а за врагове на държавата, действащи в интерес на външни организации. Така, Фицо обяви настоящите протести в Словакия за „инициирани отвън“, включително от Украйна, с цел насилствено завземане на властта. Тази реторика позволява на премиера да постигне две цели едновременно: да демонизира вътрешната опозиция и да засили антиукраинската си позиция, възползвайки се от страховете на част от населението.
„Този гняв, тази ярост, тази омраза са резултат от вашите действия днес… Действията на прогресистите, на цялата опозиция, на либералните медии“, заяви заместник-председателят на партията на Фицо Smer-SD Любош Блаха веднага след покушението срещу премиера. Подобна реторика е почти едно към едно с обвиненията на Путин, че руската опозиция „разклаща лодката“ и „работи за Запада“. Това, което първоначално изглеждаше като емоционална реакция, сега изглежда като обмислена стратегия. Заплахата за забрана на опозиционната партия не е просто вътрешнополитическо маневриране, а сигнал към цялата европейска общност, че в сърцето на ЕС се формира още едно огнище на антидемократични тенденции, следващи „путинския модел“ на управление.
Както в Русия, където опозиционните партии и движения систематично са обявявани за „екстремистки“ и забранявани, подобен процес се очертава и в Словакия. Заедно с Унгария на Виктор Орбан Словакия рискува да се превърне във втората страна, която, макар формално да остава в рамките на европейските институции, всъщност отхвърля техните основни ценности.
Особено тревожно е, че този процес протича в контекста на крехкостта на управляващата коалиция в Словакия. След изключването на двама депутати от една от коалиционните партии, мнозинството на Фицо възлиза на минимално необходимите 77 мандата (при необходимите 76). Друг проблем е демаршът на група от четирима депутати, водена от Рудолф Гуляк, която иска поне един министерски пост. В тези условия Фицо, всъщност още от първия ден на четвъртото си премиерство, започна да се подготвя за евентуални предсрочни избори. И тук преследването на „Демократите“ прилича на елемент от електорална стратегия в стил Путин: мобилизиране на собствения електорат чрез създаване на образ на вътрешен враг, уж свързан с външни сили. Кремъл от години усъвършенства тази тактика, създавайки мита за „петата колона“ и „националните предатели“, а сега Фицо прилага същите техники в Словакия.
Иронията на ситуацията е, че стратегията на Фицо може да има обратен ефект. За разлика от Русия, където Путин контролира почти всички институции на властта, словашкият премиер работи в рамките на членството в ЕС и няма такъв тотален контрол. Забраната на опозиционната партия неминуемо ще предизвика остра реакция от страна на Брюксел, която може да варира от политически натиск до финансови санкции. Освен това, самото преследване на „Демократите“ вече работи за повишаване на тяхната популярност — шансовете на партията да влезе в парламента на следващите избори сега изглеждат много по-големи, отколкото преди месец. Разбира се, Фицо може да разчита на съюзник в лицето на унгарския Орбан, който отдавна се е научил да лавира между изискванията на ЕС и своя авторитарен курс. Ситуацията в Словакия обаче е различна: Фицо не разполага със солидно мнозинство, както унгарският премиер, а словашкото общество остава по-разделено и политически активно, което прави проблематично пълното копиране на руския сценарий.
Тази ситуация изправя Европейския съюз пред сериозен въпрос: как да реагира на появата на второ след Унгария огнище на „путинизация“ в неговите граници? В крайна сметка, ако не се предприеме нищо, може да се оформи своеобразна „ос“ от държави, които, макар и да останат членове на европейския клуб, всъщност подкопават ценностната му основа отвътре, използвайки руския опит за потискане на опозицията и гражданското общество.
Досега европейската общност, заета с други кризи (от войната в Украйна до проблемите с миграцията), реагира на случващото се в Словакия с известно закъснение. Но евентуалната забрана на опозиционната партия може да се окаже рубиконът, който ще принуди Брюксел да действа по-решително, за да предотврати разпространението на „модела Путин“ в сърцето на Европа.
Във всеки случай словашката драма не е само вътрешен проблем на малка централноевропейска държава. Тя е симптом за по-дълбока криза в рамките на европейския проект, където ценностният разлом между либералната демокрация и авторитарните тенденции, вдъхновени от практиките на Кремъл, вече не минава по външните граници, а в самия съюз. И начинът, по който тази криза ще бъде разрешена, може да определи съдбата на европейската интеграция за години напред.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар