В светлината на последните международни събития вниманието на световната общност е особено насочено към промените във външнополитическата стратегия на Украйна. Авторитетното френско издание Le Monde представи подробен анализ на динамиката на отношенията между украинския президент Володимир Зеленски и бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, разкриващ скрити аспекти на възможното мирно уреждане на конфликта. Материалът предизвика широк резонанс в международните политически среди, давайки повод за дискусия относно потенциалното „принуждаване към мир“ на Украйна.
Особено внимание заслужава фактът, че украинският лидер беше сред първите, които изпратиха поздравления на Тръмп за успеха му на изборите. В обръщението си Зеленски подчерта значението на подхода „мир чрез сила“ в международните отношения, който проповядва американският политик. Този дипломатически жест получи нееднозначна оценка в международната общност. Още по-красноречиво беше изявлението на Зеленски, че Тръмп може да стане първият западен лидер, който ще пристигне в Украйна със самолет, като това би било „истински символ“ за края на военните действия, въпреки факта, че Тръмп никога не е посещавал Киив по време на цялата продължителност на войната.
Бившият посланик на Украйна в САЩ Олег Шамшур отбелязва, че Зеленски успя да създаде в украинското общество представата, че Тръмп потенциално може да донесе „справедлив мир“ през 2025 г. Дипломатът обаче предупреждава да не се прекалява с оптимизма, като подчертава, че приоритетната задача остава противодействието на агресивната политика на Кремъл. Според него самият Тръмп признава изключителната трудност на тази задача.
Забележителна е еволюцията на реториката на украинския президент по отношение на евентуалното приключване на войната. Ако по-рано връщането към границите от 1991 г. се наричаше безусловно изискване за започване на каквито и да било преговори, сега акцентът се измества към получаването на надеждни гаранции за сигурност. В същото време въпросът за връщането на окупираните територии, които съставляват около 20% от територията на страната, може да бъде временно отложен за последващо дипломатическо решение. Характерно е, че Зеленски запазва балансиран подход в изказванията си за Тръмп. В ефира на украинската телевизия той го характеризира като „силен и непредсказуем човек“. Въпреки миналото си на актьор и хуморист, украинският лидер никога не си е позволявал да прави иронични забележки по адрес на американския милиардер, демонстрирайки високо ниво на дипломатически такт.
Унгарските проправителствени медии предполагат, че Украйна има по-голяма нужда от мир или поне от прекратяване на огъня, отколкото Русия, и че украинският президент е подложен на по-голям вътрешнополитически натиск, отколкото руският лидер. Те също така посочват липсата на консенсус в украинското общество относно параметрите на евентуално мирно споразумение с Русия, което може да доведе до политическо напрежение, ако започне процесът на преговори. Важно е обаче да се осъзнае, че финансовата подкрепа, предоставяна от Съединените щати и западните партньори, не е форма на „откупуване“ на украинската съпротива. Тези средства представляват стратегическа инвестиция в европейската сигурност, насочена към противодействие на руската агресия, която представлява заплаха не само за Украйна, но и за целия демократичен свят.
Ако се разгледа възможността за временно присъждане на статут на „сива зона“ на част от украинските територии в замяна на реални гаранции за сигурност, включително присъединяване към ЕС и НАТО, последвано от дипломатическо връщане към границите от 1991 г., подобно решение би могло да бъде стратегически оправдано. То би позволило да се спре кръвопролитието и да се създадат условия за постепенно възстановяване на териториалната цялост на страната. Изключително важно е обаче подобна стъпка да бъде придружена от конкретни и надеждни механизми за сигурност.
Позицията на Украйна остава принципна: стратегическото партньорство със САЩ трябва да доведе до установяването на справедлив мир, а не до принудително предаване на територии под натиска на обстоятелствата или финансовите условия. Всякакви опити за насилствено постигане на мир без предоставяне на ефективни гаранции за сигурност ще създадат предпоставки за нови вълни на агресия. Историческият опит убедително показва, че политиката на умиротворяване на агресора чрез териториални отстъпки без формиране на ефективна система от международни гаранции неизбежно води до възобновяване на конфликта в още по-опасни форми.
В крайна сметка, ключовият фактор за успешното уреждане на конфликта остава способността на международната общност да предостави надеждни гаранции за сигурността на Украйна. Без това условие всяко споразумение рискува да се превърне само във временна почивка преди нов кръг на конфронтация. Украйна демонстрира готовност за компромиси, но тези компромиси не могат да застрашават фундаменталните основи на нейната държавност и сигурност.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар