Мащабното разследване на финландското издание Yle проличава тревожната реалност на съвременната морска геополитика: Обединените арабски емирства са се превърнали в стратегически център на руския „сенчест флот“. Този факт предизвиква сериозно безпокойство сред европейската общност, особено като се има предвид, че регистрираните в ОАЕ дружества контролират около 55 санкционирани плавателни съда. Това обаче е само върхът на айсберга в сложната система за заобикаляне на международните санкции.
Неотдавнашният инцидент с кораба Eagle S, който вероятно е замесен в повреждането на стратегически важния електрически кабел Estlink 2 между Финландия и Естония, ясно показва, че заплахата далеч надхвърля обикновеното нарушаване на санкционния режим. Този случай стана предупредителен сигнал за цялата европейска общност, показвайки как плавателни съдове под санкции могат да представляват пряка опасност за критичната инфраструктура на ЕС.
Проблемът е впечатляващ: подробният анализ на 149-те кораба от руския сенчест флот, включени в западните санкционни списъци, разкрива сложна схема, която постоянно се трансформира. Около една трета от корабите са сменили имената си в рамките на един месец след налагането на санкциите или по-късно, също толкова са сменили собствениците си, а повече от една пета от корабите вече плават под знамената на други държави. Тази добре разработена система на ротация създава объркана мрежа, която силно затруднява проследяването на истинските собственици и маршрути на плавателните съдове. Специфичното разположение на „сенчестия флот“ е особено тревожно. В допълнение към концентрацията в ОАЕ, компаниите собственици са стратегически разпръснати по целия свят — от Индия и Китай до малки островни държави, където корпоративното законодателство позволява ефективно укриване на крайните бенефициенти. Подобна глобална диверсификация значително усложнява контрола върху движението на руските енергийни ресурси и спазването на режима на санкции.
Показателен е неотдавнашният инцидент край бреговете на Германия с танкера Eventin, който е част от „сенчестия флот“. Корабът, превозващ почти 100 000 тона нефт, загуби управление поради технически неизправности. Както справедливо отбеляза германският министър на външните работи Анналена Бербок, Русия цинично използва „флот от ръждясали танкери“, излагайки на опасност не само морската сигурност, но и туристическата индустрия на целия Балтийски регион. Въпреки че в този конкретен случай бе избегната екологична катастрофа, инцидентът нагледно илюстрира потенциалните рискове.
Новият пакет от американски санкции, въведен на 10 януари, е насочен към ограничаване на дейността на този „сенчест флот“. Под ограничения са поставени около 180 кораба, множество търговци и ключови петролни компании. Особено значимо е решението на Индия да откаже да приема танкери, попадащи под санкциите. Според агенция Bloomberg, която се позовава на високопоставен индийски служител, на корабите, попаднали под ограниченията, ще бъде отказано разтоварване след 12 март 2025 г., с изключение на договорите, сключени преди 10 януари. Индийските банки вече изискват специални сертификати, за да потвърдят, че суровините не идват от доставчици под санкции. И докато индийският служител предполага, че Русия ще намери алтернативни начини за доставка на петрол, самата ситуация показва нарастващата изолация на „сенчестия флот“ на международната арена. Показателно е, че индийските рафинерии вече водят активни преговори за нови споразумения с доставчици от Близкия изток.
Въпреки това би било наивно да се смята, че само санкциите са достатъчни за решаване на проблема. Европейският съюз се нуждае от комплексна стратегия за противодействие на „сенчестия флот“ която да включва усилен мониторинг на морските пътища, по-добра координация между държавите-членки на ЕС и разработване на съвременни технически средства за контрол на движението на корабите.
Ситуацията изисква спешни действия. Руският „сенчест флот“представлява многопластова заплаха за европейската сигурност — от физическата цялост на морската инфраструктура до екологичната безопасност на крайбрежните райони. Използването на остарели плавателни съдове, които често не отговарят на съвременните технически изисквания, създава реален риск от екологични катастрофи в европейските води.
За ефективно противодействие на тази заплаха е необходимо да се създаде единна европейска система за морско наблюдение, да се усили пристанищният контрол и да се затегнат изискванията към корабите, влизащи в европейски води. Особено внимание следва да се обърне на защитата на критичната инфраструктура, включително подводните кабели и тръбопроводи. Само консолидиран подход на цялата европейска общност може да осигури ефективно противодействие на „сенчестия флот“. Забавянето по този въпрос може да има сериозни последици не само за икономическата, но и за екологичната сигурност на целия регион. Европа трябва да действа решително и сплотено, за да защити морските си пътища и критичната си инфраструктура от нарастващите заплахи, породени от руския „сенчест флот“.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар