България отново подобри ранга си по свобода на словото според организацията „Репортери без граници“, като вече заема 59-та позиция от общо 180 страни. Това напредване се дължи на инициативи за медийни реформи, предприети през миналата година от правителството на Николай Денков. Въпреки това, България се нарежда като една от най-ниските страни в ЕС по този показател и продължава да се бори с проблематична ситуация в медийния сектор. Липсата на действия за решаване на проблемите и неефективните мерки срещу „дела шамари“, които целят да заглушат критичните мнения, също остават сериозни предизвикателства.
Примери за „дела шамари“ включват искове срещу медийни издания за публикации, базирани на официални данни, както и срещу журналисти, които разкриват незаконни дейности. И в двата случая, властите са били обвинявани в опити да затворят критичните гласове. И все пак, подобренията в резултата на страната са значителни, като през 2021 г. тя скочи с 20 места до 91-во, а през 2022 г. се изкачи още 32 позиции.
За 2023 г., въпреки някои подобрения, България получи най-ниски оценки в областите на политическия икономически контекст, както и за сигурност. Тези оценки показват, че има нужда от по-големи усилия за подобряване на средата за медийна дейност и за гарантиране на свободата на словото в страната.
„Репортери без граници“ отбелязват, че България се изкачва в класацията по свобода на словото, но все още е на задните позиции в ЕС. През 2023 година страната заема 59-то място от общо 180, като подобрението се дължи на реформите в медийната среда, предприети от правителството на Николай Денков. Въпреки това, ситуацията в медиите в България остава проблематична, особено поради липсата на действия срещу „дела шамари“ и опитите за заглушаване на критичните гласове.
Тенденцията за оглавяване на класацията от скандинавските страни се продължава, като Норвегия се нарежда първа, последвана от Дания и Швеция. Въпреки че Норвегия запазва първата си позиция, страната също претърпя спад в политическия показател. Ирландия се отклонява от лидерството на ЕС и отстъпва мястото си на Дания, следвана от Швеция.
В дъното на класацията, вместо Виетнам, Китай и Северна Корея, се нареждат Афганистан, Сирия и Еритрея. Тези страни се отличават със сериозно влошаване на резултатите си, особено в политическия аспект.
„Репортери без граници“ също забелязват, че все по-малко правителства защитават журналистите и медиите, а натиска върху тях се увеличава. През 2024 година се очаква още повече натиск върху журналистите, поради голямото количество избори в различни държави по света. Организацията предупреждава и за липсата на политическа воля за защита на журналистите от страна на международната общност.
Европейският съюз се изправя пред предизвикателства в областта на свободата на медиите, въпреки приемането на първия си закон за свобода на медиите. Трите скандинавски държави – Норвегия, Дания и Швеция, остават на върха на класацията за свобода на словото, но „политиците се опитват да намалят пространството за независима журналистика“ в региона.
Водещи фигури като Виктор Орбан в Унгария и Роберт Фицо в Словакия са в челните редици на тази опасна тенденция. Също така, управляващите партии в Унгария, Малта и Гърция са подложили свободата на печата на изпитание, като тези три страни се нареждат на последните места в Европейския съюз.
Политически интереси оказват влияние върху журналистиката и в някои страни кандидатки за членство в ЕС като Босна и Херцеговина, Сърбия и Албания. В Турция продължават да се затварят журналисти и да се ограничава свободата на медиите чрез онлайн цензура и влияние върху съдебната система.
Ситуацията обаче не е все така песимистична. В Полша и България има подобрения благодарение на новите правителства, които се стремят към по-голяма свобода на информацията. Германия и Франция също се отличават с подобрения, като Германия вече се нарежда в първите десет държави в индекса.
Въпреки това, организацията „Репортери без граници“ призовава за бдителност, като посочва случаите с ареста на френската журналистка Ариана Лаврийо и продължаващото задържане на Джулиан Асанж в Обединеното кралство като примери за заплахи по адрес на журналистите и медиите.
Вашият коментар