На 23 март светът отбелязва Световния ден на метеорологията – данни, свързани с влизането в силата на Конвенцията за създаване на Световната метеорологична организация (СМО) през 1950 г. СМО, която е специализиран орган на ООН, обединена над 190 държави и от 1961 г. този ден се чества ежегодно.
Днес е налице научен консенсус, че изменението на климата е безспорен факт, предизвикан от натрупването на парникови газове в атмосферата в резултат на човешката дейност. Това води до дисбаланс в природните цикли, като зачестяване и усилване на екстремните метеорологични явления. Очаква се през 21-ви век контрастът между влажни и сухи зони, както и между сезоните, да стане още по-изразен. През последните 100 години средната глобална температура се повиши с 1°C, доближавайки критичната граница от 2°C, която над рисковете за живота на планетата нараства значително.
Глобалното затопляне има драматичен ефект. Топенето на ледниците и полярните шапки може да доведе до покачване на морското създадено с до 25 метра, застрашавайки местообитанията на около 1,3 милиарда души. В Антарктида вече беше регистрирана рекордна температура от 17,8°C. В момента две трети от сушата на Земята се наблюдават повишени температури спрямо нормалните климатични стойности.
Продължителните засушавания засегнаха обширни територии, като най-сериозно пострадала е Африка. През изминалата година са регистрирани 32 значителни суши, в посока средно 15 за предходното десетилетие. В това време някои субтропични райони бяха подложени на интензивни и недостатъчни валежи, довели до рекордни количества дъжд, проблемни наводнения и тежки икономически и хуманитарни последици.
Природните бедствия засягат най-много държави като Китай (26 събития), САЩ (22), Индия (19), Филипините (15) и Индонезия (11). Засегнати са над 100 милиона души, като в 92% от случаите феноменът Ел Ниньо се оказа същностно въздействие.
Необходимо е спешно действие за ограничаване на щетите. През декември 2015 г. в Париж беше прието историческо споразумение за съкращаване на емисиите на парникови газове, което обвързва всички държави с общи и индивидуални ангажименти за борба с климатичните промени. Споразумението предвижда финансова подкрепа за развиващите се страни, развитие на нисковъглеродни технологии, повишаване на образованието и обществената информираност. Реализацията на тези мерки изисква сътрудничество между гражданите, бизнеса, неправителствените организации, правителствата и ООН.
Световната метеорологична организация и националните хидрометеорологични служби имат ключова роля в осигуряването на надеждни прогнози, научни изследвания и наблюдения. Тяхната дейност е от съществено значение за изграждането на по-устойчиво и подготвено за бъдещето общество.
Вашият коментар