На 2 май имен ден празнуват всички хора, чиито имена са производни на Борис, в чест паметта на свети цар Борис‑Михаил – покръстител на българите. Имен ден празнуват Борис, Борислава, Боряна.
Борис I Михаил (IX век – 2 май 907) е български владетел, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.
Борис‑Михаил – покръстител на българите – бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай, но приел Христовата вяра от Изток – Цариград, и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България. Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император – Михаил. Кръстили се болярите и целият народ през 865 г. – това събитие бележи масовото християнизиране на българското общество и въвеждането на нови духовни ценности.
След смъртта на светите Кирил и Методий, учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно‑просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, Борис през 889 г. поставил на престола по‑големия си син Владимир и се оттеглил в манастир. Недоволни боляри обаче подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Разбрал за това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по‑малкият син – Симеон.
Борис‑Михаил се върнал в манастира и завършил живота си като монах на 2 май 907 г. Тъй като не е известна датата на неговото раждане, църквата го почита като Св. княз Борис‑Михаил в деня на смъртта му. Като покръстител Св. княз Борис е наречен “равноапостолен светец”.
Единствените преки свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и надписът, намерен край село Балши, Албания. В тях той се нарича с гръцката титла „архонт на България“, превеждана обикновено като „владетел“, а през Х–XI век – и като „княз“. В славянобългарските извори от този период Борис носи титлата „княз“, а от времето на Второто българско царство – и „цар“. В съвременната историография Борис е наричан с различни титли. Повечето автори приемат, че той променя титлата си при приемането на християнството: преди покръстването се използва титлата хан или кан, а след това – княз или цар. Според друга теория титлата княз е носена от българските владетели още от времето на Аспарух, което показва сложната еволюция на българската политическа символика през ранната средновековна епоха.
Борис I Михаил остава в историята като един от най-значимите български владетели, чието дело променя съдбата на народа и държавата. Неговото управление поставя основите на Златния век на българската култура при неговия син Симеон Велики.
Вашият коментар