Днес България празнува 138-та годишнина на Съединението. През 1885 година се събраха Източна Румелия и Княжество България.
Според Берлинския договор от 1878 година, Южна България беше известена като Източна Румелия и бе откъсната от българската държава, завърнала се в областите на Османската империя, макар и с някаква автономия. Местното българско население не се примирило с несправедливите решения на Берлинския договор и започна организирана борба срещу тях. Първоначалната цел беше да се присъединят и другите откъснати български области към Княжество България. След като този план се оказа невъзможен поради сложната международна обстановка, на преден план излезе идеята да се постигне поне присъединяването на Източна Румелия.
Първите опити за постигане на тази цел започват през 1880 година, а въпросът за съединението на Източна Румелия с Княжество България отново става актуален през 1884 година, но и този път не успява да бъде решен. Борбата придобива организиран характер след създаването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 година. Този комитет се ангажира с използване на революционни методи, прилагайки сходен подход с този на участниците в Априлското въстание през 1876 година. През лятото на 1885 година, новият състав на БТЦРК беше избран, и той, запазвайки ангажимента си за масова революционна борба, постави целта за обединение на Южна и Северна България под ръководството на княз Александър I Батенберг.
Бяха предприети действия, за да се убедят някои командири от Източнорумелийската милиция да се присъединят към повстанците. Акцията беше планирана за средата на септември 1885 година, но големи демонстрации в някои села и градове ускориха изпълнението ѝ. На 5-ти срещу 6-ти септември, чети, съставени в околностите на Пловдив, получиха заповед да направят опит да достигнат до областния център. Сутринта на 6 септември те обкръжиха конака и арестуваха главния управител Г. Кръстевич, който, вместо да прикани турските войски от Цариград, както му позволяваше Органическият устав, предпочете да се предаде доброволно, като патриот.
Веднага след провъзгласяването на Съединението, бе съставено Временно правителство с председател д-р Г. Странски, което пое управлението на областта до пристигането на княз Александър I Батенберг.
В състава на временното правителство влязоха д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д-р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев.
Майор Д. Николаев беше назначен за главнокомандващ на Източнорумелийската милиция. Присъствието на представители от двете политически партии в Областта, както и на четирима военни дейци и представител на БТЦРК, беше задача да демонстрира пред света, а особено пред Русия, че Съединението беше национално дело.
След създаването си, Временното правителство обяви военно положение в Областта и нареди мобилизиране на мъжкото население, способно да носи оръжие. Също така, изпрати покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство функционира до 9 септември 1885 година, когато князът пристигна в Пловдив и прие управлението на Комисарство на Южна България.
Днес, на 6 септември, българите по всичкия свят отбелязват Съединението с празнични събития. Кулминацията и тази година ще бъде тържествена-заря проверка пред паметника на площад “Съединение” в Пловдив. В много други населени места се провеждат организирани събития, с които се чества този важен момент в историята на България.
Вашият коментар