Днес (4 май) се навършват 121 години от смъртта на българския революционер Гоце Делчев. Той загива след тежко сражение между неговата чета и османска потеря.
Роден през 1872 г. в Кукуш, Гоце Делчев е третото от девет деца в семейство на родолюбиви българи. Той посвещава живота си на освобождението на българите от Македония и Одринско. Като ръководител и идеолог на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО), той е известен като “Апостолът на Македония” заради своята всеотдайност, честност, остър ум и неустоима харизма. За съжаление, умира на 4 май 1903 г. в неравно сражение с турска потеря, без да доживее подготвяното въстание.
Гоце Делчев завършва българско униатско начално училище и българска екзархийска прогимназия в Кукуш, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Там създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов. През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но е изключен заради участие в социалистически кръжок. Решава да се бори за свободата на Македония, използвайки образователната мрежа на Българската екзархия за изграждане на революционна организация.
Като главен ревизор на четите, Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. През зимата на 1900 година пребивава в Бургас, където основава фабрика за бомби в двора на Минковия хан. Динамитът от тази фабрика е използван и при Солунските атентати.
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, съвипускник на Гоце Делчев, блокира селото през нощта на 3 срещу 4 май. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. След еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря, Гоце Делчев пада убит.
Вашият коментар