След двата бойкота срещу големите търговски вериги и високите цени в страната, основният въпрос остава – как да се постигне поевтиняване на стоките. Очакванията на зеленчукопроизводителите от Пловдивския регион не са обнадеждаващи. Ако контролните органи приложат мерки, които продължат само седмица-две, трайно намаление на цените няма да има.
В оранжерията на семейство Кабурови в пазарджишкото село Мало Конаре разсадът с краставици е засят преди десет дни. Реколтата се очаква в края на март, а едва тогава ще стане ясно дали ще реализират печалба или ще понесат загуби.
Иван Кабуров, зеленчукопроизводител, коментира пред БНТ: „Ако сложим, че от мен продукцията, която излиза е единица, отива във втора ръка, става 1,50 лв., в трета ръка става – 2,00 лв. в четвърта ръка става – 3,00 лв. и потребителят я получава на 4,50 – 5,00 лв. Този търговец, който получава продукцията от мен на единица, той печели единица за 24 часа, а аз тази единица съм я произвел за 40 дни след засаждане и 30 дни преди това съм отглеждал разсад. Значи трябва да инвестирам 3 месеца, да инвестирам от тази единица и на мен ми остава най-много 15-20 стотинки от този лев.“
Земеделските производители подкрепят бойкота срещу големите вериги, но са скептични, че държавните мерки ще доведат до осезаема промяна. Според тях един от най-сериозните проблеми е нерегламентираният внос от трети страни, който затруднява българското производство.
Десислава Кабурова, зеленчукопроизводител, споделя: „Например краставицата – от Албания и Македония, домати – от Турция. Земеделските производители в България са пълен дефицит и ако не се стегнем и не се активираме като държава, ако си загубим и сегашните производители, какво ще остане в България, една страна която няма поминък тя няма развитие, няма сигурност.“
Друг сериозен проблем е сивият сектор и нелоялните практики на пазара.
Иван Кабуров пояснява: „Има много търговци със зелени талончета, които продават по пазарите, които твърдят, че са производители, произвеждат по 2-3 декара в дворчетата си, а продават целогодишно стотици хиляди тонове, не дават касови бонове, не пускат фактури, и тези пари отиват като чиста печалба в нечии джобове.“
Според земеделците една възможна стъпка към прозрачност би била въвеждането на специално лого за българските продукти, както и кодове за проследяване. Това би помогнало за изсветляване на сектора и би гарантирало на потребителите, че купуваните от тях стоки наистина са родно производство.
Вашият коментар