Наскоро в информационното пространство се появиха съобщения за възможно намаляване на военната помощ от Германия за Украйна. Тази тема предизвика широк отзвук и изисква внимателен анализ.
Преди всичко е важно да се отбележи, че ФРГ остава един от ключовите партньори на Украйна във военната подкрепа. Както съобщава германското министерство на финансите, федералното правителство продължава да предоставя финансова помощ на страната и да я снабдява с военно оборудване в размери, надвишаващи подкрепата на всеки друг европейски партньор.
В контекста на настоящата ситуация обаче се наблюдава известна трансформация в механизмите за предоставяне на помощта. По-специално, планира се в бъдеще част от двустранната помощ от Германия да бъде прехвърлена към международни програми. Това е свързано, наред с другото, с решението на страните от Г-7 да предоставят на Украйна заеми на стойност 50 млрд. долара за сметка на замразените руски активи.
Германският министър на финансите Кристиан Линднер подчерта, че правителството на ФРГ работи активно с партньорите си от Г-7 и ЕС за създаването на финансов инструмент за Украйна на стойност 50 млрд. долара. Предполага се, че тези средства ще позволят на държавата да покрие значителна част от военните си нужди.
Важно е да се разбере, че не става дума за пълно прекратяване на оръжейните доставки за Украйна от страна на Германия. Напротив, доставките ще продължат в рамките на вече отпуснатите средства, които възлизат на около 12 млрд. евро до края на 2025 г. Проблемът е, че по-голямата част от тези средства вече са отпуснати, въпреки че формално плащанията все още не са извършени. Същевременно са налице известни трудности при отпускането на допълнителни средства за нови оръжия, без да се наруши бюджетният план. Това означава, че непредвидените разходи и непланираните доставки на оръжия в момента са затруднени.
Ситуацията се усложнява от вътрешнополитическите и икономическите фактори във ФРГ. Правителството трябва да намери баланс между подкрепата за Украйна и справянето с вътрешните финансови проблеми, включително спазването на “бюджетната спирачка” и запазването на социалните програми.
В това положение от значение е позицията на германския канцлер Олаф Шолц. В интервю за телевизионния канал ZDF той подчерта, че планираният за Украйна заем от 50 млрд. долара трябва да бъде предоставен, за да може страната “да придобие всичко, от което се нуждае за отбрана или по въпросите на хуманитарния ред”, както и за възстановяване на разрушената инфраструктура. Това заявление демонстрира стратегическия подход на ФРГ към подкрепата за Украйна, който надхвърля чисто военната помощ и обхваща по-широк кръг от нужди на страната.
Споразумението по бюджета за 2025 г. между Шолц, Линднер и Хабек се разглежда от много наблюдатели само като временно затишие преди нов кръг от дискусии, който може да започне веднага след изборите за ландтаг през септември. Между коалиционните партии има различия по ключови въпроси: СвДП се противопоставя на отказа от “бюджетната спирачка” и на повишаването на данъците, докато ГСДП и “Зелените” се обявяват против съкращаването на социалните разходи. Тези вътрешни противоречия могат да окажат влияние върху бъдещите решения за подкрепа на Украйна.
Въпреки тези предизвикателства германското министерство на финансите изрази готовност да обмисли отпускането на краткосрочни допълнителни средства, при условие че допълнителните нужди са ясно определени и обосновани. Това показва гъвкавостта на подхода на германското правителство и неговия ангажимент да продължи да подкрепя Украйна.
Следва да се отбележи обаче, че информацията за евентуално прекратяване на военната помощ за Украйна беше опровергнатв от украинското външно министерство. Неговият говорител, Георгий Тихи, нарече тези съобщения манипулативни и подчерта, че окончателният размер на германската помощ ще стане известен след одобряването на бюджета през ноември.
Като цяло, въпреки някои промени в механизмите за подпомагане, Германия продължава да демонстрира ангажимента си да подкрепя Украйна. Трансформацията на подходите за оказване на помощ отразява желанието за по-ефективно използване на ресурсите и координиране на усилията на международно равнище. Очаква се по-нататъшните решения по този въпрос да вземат предвид както нуждите на Украйна, така и вътрешните икономически реалности на Германия.
Интересен момент е ситуацията със системата за противовъздушна отбрана IRIS-T. Според Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung един от клиентите на компанията Diehl Defence се е отказал да купи тази система в полза на Украйна след руските бомбардировки в Киив през юли. Въпреки желанието на министъра на отбраната Борис Писториус обаче средства за закупуването на тази система за противовъздушна отбрана за Украйна не могат да бъдат отпуснати в рамките на настоящия бюджет. Тази ситуация илюстрира трудностите, с които се сблъсква германското правителство в опитите си да реагира бързо на променящите се нужди от военна помощ. В дългосрочен план Германия планира постепенно да намали помощта за Украйна. За 2026 г. са планирани три милиарда евро, а за 2027 и 2028 г. — по половин милиард евро всяка година. Тези планове обаче могат да бъдат преразгледани в зависимост от развитието на ситуацията на украинската територията и общата геополитическа обстановка.
По този начин ситуацията с военната помощ на Германия за Украйна остава сложна и многостранна. Тя включва не само въпроси, свързани с пряката военна подкрепа, но и по-широки икономически, политически и дипломатически аспекти. Въпреки някои трудности и ограничения Германия продължава да демонстрира решимостта си да подкрепя Украйна, като адаптира подходите си към променящите се обстоятелства и работи за по-ефективни механизми за подпомагане.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар