Само 32% от студентите в България се обучават в направления с добра перспектива за реализация. Половината от бъдещите висшисти (56%) имат ниска вероятност да работят по специалността си, показват данните от Националната карта на висшето образование за 2025 г. Документът цели да подпомогне определянето на държавните политики в сектора на висшето образование, включително приема по държавна поръчка, който трябва да отговаря на нуждите на пазара на труда.
През 2025 г. в България функционират 51 акредитирани висши училища – 38 държавни и 13 частни, предлагащи стотици специалности в 52 професионални направления. Броят на действащите студенти е 190 650.
Желанията на студентите и търсенията на бизнеса
Съответствието между специалностите, които избират студентите, и търсените кадри на пазара на труда е ключов въпрос. В Националната карта на висшето образование за 2025 г. тази тема е разгледана подробно, като всяко от 52-те направления попада в една от четири категории. Здравеопазването, включващо „Медицина“, „Фармация“, „Здравни грижи“, „Обществено здраве“ и „Дентална медицина“, има високо търсене както от пазара на труда, така и от кандидатите. Специалности като „Архитектура, строителство и геодезия“, „Теория и управление на образованието“, „Математика“, „Информатика и компютърни науки“, „Право“, „Ветеринарна медицина“ и „Комуникационна и компютърна техника“ също демонстрират добра съвместимост.
Специалности като „Транспортно строителство“, „Маркшайдерство и геодезия“, „Медицинска сестра“, „Акушерство“ и „Водоснабдяване и канализация“ имат добра реализация, но слаб интерес от страна на студентите. Обратно, направления като „Металургия“, „Горско стопанство“, „Национална сигурност“, „Химични технологии“, „Физически науки“, „Електротехника, електроника и автоматика“ и „Енергетика“ се радват на интерес, но нямат добра реализация.
Някои направления, като „Политически науки“, „Обществени комуникации и информационни науки“, „Педагогика“, „Филология“, „Философия“, „Икономика“, „Социология, антропология и науки за културата“, „Психология“, „Театрално и филмово изкуство“ и „Изобразително изкуство“, са популярни сред студентите, но не обещават добра реализация. Има и направления, като „История и археология“, „Туризъм“, „Социални дейности“, „Растениевъдство“ и „Науки за земята“, които не предизвикват интерес нито от страна на пазара на труда, нито от страна на студентите.
Причини за дисбаланса
Повече от половината студенти се концентрират в осем най-популярни направления: „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по …“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. Най-малко места има в направления като „Животновъдство“, „Теория на изкуствата“, „Математика“, „Химически науки“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ и „Туризъм“.
Приемът по държавна поръчка през академичната 2024/2025 г. е бил за 43 166 студенти, като местата са запълнени на 92%, спрямо 88% през предходните две години. Ръстът от 4% се дължи на увеличения прием в непопулярни направления като „Икономика“, „Обществено здраве“, „Администрация и управление“, „Национална сигурност“, „Психология“ и „Обществени комуникации и информационни науки“.
Чуждестранни студенти
Чуждестранните студенти представляват 8.67% от всички студенти в България, като идват от над 120 държави. Близо 90% са от Европа, а половината – от Гърция, Великобритания и Германия. Те са концентрирани в две основни направления – „Медицина“ (49.2%) и „Дентална медицина“ (9.9%), като в „Медицина“ чуждестранните студенти са повече от българските (58.6% срещу 41.4%).
Тенденции и прогнози
Авторите на Националната карта на висшето образование наблюдават тенденция към консолидация на висшето образование. През академичната 2014/2015 година в петте най-големи университета са се обучавали 32.9% от студентите, а през 2024/2025 този процент е достигнал 38%. Очаква се намаление на броя на студентите поради демографските тенденции, което ще подкрепи консолидацията на висшето образование.
Въпреки краткосрочния ръст в броя на новоприетите студенти, демографските фактори ще окажат негативно влияние в дългосрочен план. Въпреки че броят на ражданията се е увеличил в периода 2002-2009 г., след 2009 г. той постепенно намалява, което ще доведе до по-малък брой кандидат-студенти и завършили.
Вашият коментар