Денят Видовден се отбелязва на 15 юни /28 юни по стар стил/, въпреки че няма сведения за светец с такова име и не е включен в църковния календар. Произходът му се свързва с езически легенди и предания. На тази дата се почитат светците Елисей, Вартоломей и тяхната сестра Вида, които са известни като защитници от природни бедствия като градушки. Тези светци, заедно с Герман, са наричани „светците – градушкари“, които изпращат природни стихии, най-вече градушки, като наказание за греховете. Тук се крие и произходът на израза „Ще дойде Видовден“, който символизира неизбежното възмездие.
15 юни в народната митология е като „денят на Страшния съд“, когато всеки очаква своето възмездие. Вида наподобява римската Темида, която раздава справедливост. Вярата е, че дори съдът да сгреши, Видовден ще донесе истината и наказанието за грешниците. Освен с възмездието, денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
На Видовден се изпълняват различни любовни ритуали и гадания. Момите се мият с „видовенска“ вода, събирана от росата по растенията, вярвайки, че тя ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Те отрязват три стръка от растението шавар и ги наричат с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.
На този ден не се работи, за да не се предизвикат светците „градушкари“. Най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Хората, които имат проблеми със зрението, стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. Според някои предания, благодарение на това много слепи са прогледнали. След спор между Трън, Годеч и Брезник, Брезник „патентова“ Видовден. На 15 юни в града се организира граовски събор и фестивал в чест на празника. Видовденският събор се провежда от древни времена в местността Кална бара в с. Бабица, Брезнишко, и продължава три дни. Основно време за търговия, днес съборът включва фолклорни представления.
Този ден се отбелязва не само в България, но и в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни. В тези страни се празнува денят на Свети Виду, по подобие на езическия бог Виду. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените, за да бъдат предпазени от бедствия. В Чехия и Саксония Видовден е посветен на Св. Вит, закрилник на зрението, живял в края на 3-ти век. Мистиката и вярата във възмездието се вплитат в един особен празник, точно в средата на годината.
Вашият коментар