, ,

Венецуела като огледало на слабостта на авторитарните режими: уроци за Европа

Събитията във Венецуела се превърнаха не само в регионална криза, но и във важен сигнал за глобалната сигурност. Само за няколко дни режимът на Николас Мадуро, който години наред разчиташе на външна военна и финансова подкрепа, на практика загуби управляемост. За европейския читател това е нагледна илюстрация на по-дълбоки процеси, свързани с природата на авторитарните режими и тяхната уязвимост.

Смяна на режим срещу унищожаване на държавата

Ключовата разлика между действията на САЩ във Венецуела и войната на Русия срещу Украйна се крие в целите. Във венецуелския случай става дума за демонтаж на персоналистка диктатура, а не за разрушаване на държавността. Държавните институции, икономиката и териториалната цялост на страната не бяха обект на операцията.

Руската реторика за „смяна на киевския режим“ прикрива истинската цел — ликвидиране на украинската държавност като такава. Именно затова паралелите между тези два случая са погрешни и манипулативни.

Митът за „сигурността чрез сила“

Руски коментатори се опитват да представят случващото се във Венецуела като доказателство, че „единствената гаранция за сигурността на държавата е ядреното оръжие“. Реалността обаче показва обратното. Дори при наличие на външна подкрепа режимът на Мадуро остана изключително уязвим заради корупцията, икономическия срив и международната изолация.

Военната мощ не може да компенсира разрушената икономика, загубата на обществено доверие и системната корупция. Именно тези фактори — а не липсата на оръжия — подкопават стабилността на държавите.

Русия като източник на собствената си криза

На фона на четвъртата година от войната срещу Украйна, която не донесе на Москва обявените стратегически резултати, събитията във Венецуела изглеждат особено показателни. Ключов съюзник на Кремъл в Латинска Америка се оказа фактически парализиран за броени дни, въпреки дългогодишната подкрепа от страна на Русия.

В същото време САЩ не понасят съществени икономически загуби от санкционния натиск, свързан с Венецуела. Русия, напротив, сама създава собствената си криза: войната води до международна изолация, санкции, корупционни схеми и стратегически рискове за икономиката. Инвестициите на „Роснефт“ във венецуелския петролен сектор, разглеждани като инструмент за заобикаляне на санкциите, днес са под заплаха заедно със сенчестите маршрути за доставки.

Отстраняване на последиците от дестабилизацията

В продължение на години Русия системно допринасяше за дестабилизацията на Латинска Америка, подкрепяйки авторитарни режими и превръщайки отделни държави в „сиви зони“ на несигурност и транснационална престъпност. Венецуела се превърна в един от ключовите възли на тази стратегия.

Настоящите действия на САЩ могат да бъдат разглеждани като опит за премахване на последиците от тази дестабилизация и за възстановяване на управляемостта в региона. За Европа това е важен сигнал: стабилността в света все по-малко зависи от декларации за „суверенитет“ и все повече — от способността на международната общност да се противопоставя на авторитаризма и неговия износ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *