Държавите от ЕС трябва да инициират собствени ограничения, а не просто да следват Брюксел
Във Великобритания приключи шумен съдебен процес, в който руските милиардери Евгений Швидлер и Сергей Науменко обжалваха наложените им санкции. Върховният съд в Лондон постанови историческо решение: олигарсите могат да бъдат ограничавани в правата си, когато това допринася за натиск върху Владимир Путин и сдържане на агресията срещу Украйна.
Това не е просто юридически прецедент – това е ясно политическо послание. Великобритания последователно показва, че санкциите не са символичен жест, а реален инструмент на въздействие. Когато най-близкото обкръжение на Путин губи достъп до яхти, имоти и банкови сметки, то започва да има сериозен стимул да влияе върху курса на руския режим.
Европейският съюз наистина е наложил значителен брой санкции, но основно действа централизирано. За по-голям ефект е нужно отделните страни членки, включително България, да поемат инициативата и да въведат свои собствени ограничения срещу личности, които пряко или косвено подкрепят Путин. Решенията на ЕС са важни, но често преминават през сложни преговори и компромиси. Националните правителства, от друга страна, могат да действат по-бързо, по-точно и по-решително.
В условията на война, продължаваща вече над три години, безразличието към санкционната политика е практически мълчалива подкрепа за агресията. Всеки милиардер, който запазва свободен достъп до активите си в Европа, всяка бизнес структура, която не е засегната от ограничения – това е потенциална подкрепа за путинската машина.
България като страна членка на ЕС има пример, който може да последва. Великобритания вече показа, че строги санкции срещу руски личности не само са възможни, но и напълно законни. Колкото повече подобни прецеденти – толкова по-близко е прекратяването на войната.
Не е нужно да се чака общо решение – всяка държава има правото и отговорността да действа самостоятелно, когато става дума за сигурността на Европа и за сдържане на агресора.
Вашият коментар