В Европа нараства безпокойството от възможни терористични заплахи, особено в светлината на Европейското първенство по футбол. Тези опасения се подсилват от редица неотдавни инциденти и изявления на официални лица.
Наскоро разузнавателните служби на Германия изразиха сериозна загриженост за възможни терористични атаки по време на футболния турнир. Томас Халденванг, ръководител на германската Федерална служба за защита на конституцията (BfV), отбеляза значително нарастване на заплахата от ислямистки тероризъм в страната след последните събития в Близкия изток.
Халденванг предупреди за възможността от мащабни и координирани атаки като неотдавнашния инцидент в Москва. Особена загриженост буди информацията, че екстремистки групи могат да използват бежанските потоци, за да проникнат в Западна Европа.
При анализа на ситуацията обаче не можем да изключим и вероятността зад някои от заплахите да стоят и други сили, използващи екстремистки групи за свои цели. Неотдавнашният инцидент в България повдига въпроси относно сложността и многостранния характер на съвременните заплахи за сигурността.
На 18 юни в най-голямата топлоелектрическа централа в България “Марица изток 2” беше задържан 23-годишен мъж. Случаят привлече вниманието не само поради стратегическото значение на съоръжението, но и поради обстоятелствата на задържането. При заподозрения бяха открити дронове, фотоапарати, множество SIM карти и документ, предполагаемо издаден от Украйна. Българските власти започнаха разследване, разглеждайки версията за шпионаж. Заместник-градският прокурор Христо Кръстев заяви, че се проверява евентуалното участие на задържания в по-голяма европейска група.
Инцидентът предизвика силна реакция в руските медии, които побързаха да го свържат с Украйна, въпреки че официални български източници не потвърдиха националността на задържания. Тази реакция на руските медии повдига въпроси за евентуални опити за манипулиране с общественото мнение.
Важно е да се отбележи, че България вече се е сблъсквала с инциденти, които някои експерти приписват на дейността на чужди разузнавателни служби. Сред тях са взривовете в оръжейни складове през 2015 г. и мистериозното отравяне на търговец на оръжие.
Анализирайки тези събития във взаимовръзка, не може да се изключи възможността различни сили (включително Руската федерация) да използват екстремистки групи или отделни лица за извършване на саботажи и терористични актове в Европа. Съществува вероятност някои държави да се опитат да дестабилизират ситуацията в региона, като използват трети сили. Особено безпокойство поражда информацията за възможно използване на бежанските потоци за внедряване на агенти в европейските държави. Това подчертава необходимостта от засилване на мерките за сигурност и по-щателна проверка на лицата, пресичащи границите, тъй като отдавна е известно коя държава може да манипулира бежанските потоци в Европа.
Ситуацията се усложнява от факта, че съвременните конфликти често имат хибриден характер, при който е трудно да се прокара ясна граница между военни действия, информационни операции и терористична дейност. Това налага европейските държави да разработят нови подходи към сигурността. В светлината на тези тенденции държавите в Европа трябва да засилят сътрудничеството в областта на сигурността, да подобрят обмена на информация между разузнавателните служби и да повишат бдителността си срещу потенциални заплахи. Важно е също така да се развие способността за противодействие на манипулирането на информацията и дезинформацията.
Европейското първенство по футбол е сериозно изпитание за системите за сигурност на европейските държави. Необходимо е да се гарантира сигурността не само на стадионите, но и на обществени места, транспортни възли и други потенциални цели. В заключение следва да се отбележи, че борбата срещу съвременните заплахи за сигурността изисква комплексен подход. Трябва да се вземат предвид не само преките терористични заплахи, но и възможността екстремистки групи да бъдат използвани от различни сили в собствените им интереси. Страните от Европа трябва да намерят баланса между гарантирането на сигурността и запазването на отвореното общество, което е трудна, но изключително важна задача в днешните условия, когато Руската федерация не оставя никакъв шанс за замълчаване на проблемите в сферата на сигурността.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар